За търсещите истината. За търсещите Бога. За търсещите истината за Бога.

    „А когато се молите не говорете излишно…защото вашият Отец знае от какво имате нужда преди вие да Му поискате. А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето тъй и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости ни дълговете, както и ние прощаваме на длъжниците си. И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото Твое е царството и силата и славата сега и винаги и во век и веков. Амин!“

    Да дойде Твоето царство и да бъде Твоята воля, както там, така и тук. Но за да бъде имаме условия:

    Насъщния хляб. Този хляб, който ни е необходим, за да сме живи. Насъщния хляб, необходимия хляб. Освен това хлябът е и Неговото тяло. Да се храним с хляба – с Неговото тяло, но и с хляб да се храним. Насъщен обаче, не повече от необходимото, не и по-малко. Първото условие за царството Му тук, на земята – насъщния хляб. Молим се да благоволи да ни го даде, та да имаме Царството.

    „Прости нам дългове“, но така както и ние прощаваме на длъжниците си. Не повече, не и по-малко. Колкото ние прощаваме, толкова ще ни бъде простено и на нас. Но! За да слезе Царството небесно май е необходимо да сме свободни от задължения, дългове, изисквания…изисквания?...способни ли сме? Свободни от изисквания се доближаваме до Царството Божие. Да не караме другите да са ни длъжни, та да не ни карат и нас. М? Хубаво е май. Да не се чувстваме длъжни, но и да не поставяме ближния в зависимост. Да не допускаме да сме зависими, но да сме силни и отговорни. Давай, без да изискваш и получавай с благодарност, но без да се чувстваш длъжен. Вярвай, че ти е дадено с любов.

    Точно тук се намира прошката. Прощаваме на нашите длъжници, простени сме и ние. Но внимавайте! Да не ограничаваме задълженията само до пари и вещи! Става въпрос за абсолютно всичко, касаещо човешките взаимоотношения. Ако победим егоизма си и страховете си, простили сме и сме простени.

    Нищо не дължиш, никой нищо не ти дължи и си на път да влезеш. Нищо от никой не искаш, но и от теб не искат. Рай!

    „…не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия…“

    Ааа! И изкушенията! Много са, лукави са, побеждават ни. Първото изкушение на човека кое е било, мислите? М? Пише го в Библията. На Ева. Какво е направила при дървото на познанието? Изяла е плода. Познахте! Храната! Първото и най-труднопреодолимо изкушение е храната. Защото можем да се храним и да се храним. Има начини на хранене, които ни даряват здраве и бодрост има и такива, които ни разболяват. Нали?

    Но не само. Изкушенията са безброй и са лукави, както казах. Успяват. Няма да ги изреждам, щото няма и да мога. Ще спомена само най-страшните: Изкушението на храната, изкушението на леността и изкушението на удоволствията.

    И всичко казано до тук е в мярата, в баланса и във въздържанието. И в любовта. Без нея нищо от казаното няма да се получи. Нали все пак Бог е любов!

 

    Да измолим насъщния хляб.

    Да измолим прошката и в двете посоки.

    Да измолим свободата от изкушения.

    Това е Божието Царство, което чакаме на земята. Това е истината за Бога и за нас като Негови подобия.

    За кой ли път ще го кажа: Е не е лесно!

и на кого, ги Опяваш тези..балалайни..
за теб, е вече..късничкоо)
и само..плямпаш..комай!
виждам аз, виждам..нали имам 3 Очи..

Честито ти..бил Бабин ден, днес..)

Ма що си толко злобна? Чак ти се чудя отде такваз енергия, за злобата бая е нужна. Не съм акушерка, ма нищо, благодаря за честитката! Аз нямам комплекс от възрастта. Обзалагам се, че към много по-млада от теб, независимо от годините ти. Възможностите са неподвластни на времето. Ама ти не бъди нещастна! Всичко е временно в този живот.