1. Да пресмятаме всяко нещо от ежедневието си в пари - СМЕТКА

2. Недоволството ни - СЛАБОСТ

3. Някой постоянно цели да ни прецака - НЕДОВЕРИЕ

4. Сравняването с другите - ЗАВИСТ

5. Силни сме само в яростта си - ЗЛОБА

    Получиха се предимно "С" и "З". Един звук с по-силна или по-слаба звучност. Буквите на нашите врагове. В случая. Да не абсолютизираме. Но да не забравяме.

    Всичкото това е свързано с някакъв страх, само дето категорично отказваме да си го признаем. От друга страна, то всичкото това е свързано и с някаква слабост. Това също отказваме да го признаем. "Кой? Аз ли, бе?" А сметката така ни е овъртолила в мрежите си, че не можем даже да си представим възможнен ли е животът без нея. Там също страхът е голям. Ама много голям! Завистта и злобата са следствия, начините на по-изразително (по-звучно) проявяване на "С".

    Не са хубави тия работи! Разбира се, познаваме и хора, които са ги преодолели. Да, познаваме такива хора, но повечето ни познати са под покривалото на 5-те характеристики. Е, не им личи от пръв поглед, но от втори-трети се вижда добре. И да! Няма измама! Така си е баш.

    Дали само при българите е това, не мога да кажа, но при нас са ясно изразени тези характеристики. Може би сме по-малко лицемерни. Може би. Но не е сигурно. А и тук у нас животът е такъв, че лицемерието е доста нетрайна проява. Животът ни изисква действие, а не театрална поза. Но не само това е основание за тези прояви.

    Недоволни сме, защото пропускаме да благодарим. Забравили сме да бъдем благодарни. Пренебрегнали сме усещането за благодарност в сърцето си.

    Това с прецакването е страхът от загуба, недоверието, произтичащо от липсата ни на вяра в доброто. Страхът от лошото в съчетание с очакването му - и точно с това го предизвикваме. Страхуваме се да вярваме в доброто, да не би злото да ни изненада. Само че и когато го очакваме то пак ни изненадва. Страхът ни стяга, държи ни нащрек, за да не можем да се отпуснем в обятията на доброто. Резултат от родителски пример и семеен манталитет.

    За какво ни е нужно сравняването и състезаването с другия. За някакво никакво удовлетворение, че сме по..."по" какво? Удовлетворението, че сме с нещо повече от другия е следствие на завистта, залегнала в нас. Да се покажем на някой фукльо като нас. И к"во? Видиш ли какво сме придобили...и к"во? Удовлетворение някакво. За момента. А после? После отново ни изгаря завистта. И се сравняваме с такива като нас. Но какво постигаме? Като искаш да се сравняваш, па намери някой, дето е много по-горе от теб. Та да земеш да постигнеш нещо. Но там си иска усилие. И самочувствие. Дето го няма.

    И в крайна сметка не смеем и да си изкажем недоволствата там, където ще има полза от това, а ги редим пред тези, от които не ни е страх, само че те не могат да ни помогнат. Ей тъй, да покажем колко е несправедлив света, та затова сме на тоя хал. А ние сме на тоя хал не заради света, а заради нашите си страхове, неувереност и леност. За да придобием мимолетна смелост ни е нужен гняв, който да ни вдигне от летаргията, от ентропията, от чашата с ракия. Но истинската смелост е спокойствие. Гневът пречи на разума, той подхранва единствено емоцията. А само с емоция трайни резултати не се постигат.

    ....

    Да, знам, че тоя текст е злобен и не знам злоба със злоба чисти ли се. Май не. Но пък злобата с какво се чисти? Със сплашване? ... Злобата е резултат от страхове. ... Не, не е това.
    ... Само с любов се премахват всички лошотии. Но този текст любов ли е? Не знам! Трябва да е любов, че да има полза от него. Ако няма полза, значи че не е писан с любов. Едва ли ще разбера дали някога е бил от полза на някой, така че го оставям в този му вид. Пък дано!