В навечерието на Светата Четиридесетница е денят за прошка. След което е началото на Великия пост.
    Взаимно всеопрощение на вечернята на Неделя Сиропустна.
    Бог да прости прегрешенията ни, както и ние прощаваме - Господнята молитва ни го казва. 
    Да получим прошката от ближния, когато му я поискаме, за да се почувстваме освободени от вината за грешката си.  
    Прощаваме, за да облекчим терзанията на каещия се. А не да прощаваме, щото видиш ли някой ни бил обидил. Че кой ти е крив, че излизаш напред с егото си и проявяваш претенции към поведението на другите. Ако са се отнесли зле с теб, ти си си го предизвикал с нещо. "Каквото повикало, такова се обадило", нали?  
    Прошка заслужава само каещия се. От друг вид прошка полза няма. Няма резултат. Само каещият се получава прошка. При другите е бутафория. 
    На каквито и да се правим един пред друг, Господ вижда в сърцата ни и знае мотивите ни. Той ни гледа отвътре. Пък ние външно можем да си слагаме каквито маски имаме. И даже да си вярваме. Все тая. Нашата самозаблуда и глупост не ни спасяват от истината за нас самите. 
    Смирение и покаяние - това е пътят. Трудна работа е. Но никой не ни е обещавал, че ще е лесно.  
    Ай, леки и спасителни пости!