НОВИЯТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР  БОРИС ВЕЛЧЕВ

Съдебната власт е една от трите власти в страната; от 4-те, ако броим и президента за власт. А за нея знаем най-малко. Колко от българите могат да назоват имената на Тримата Големи  в тази власт? Изобщо знаят ли, че има такива Трима? Знаят – трънки. Известен им е само Обвинителят – Главният прокурор. А кой командва в Съда? Там, където ПОСЛЕ попада обвиняемият, за да бъде осъден? И какво от това, че Главният прокурор си е свършил чудесно работата, ако Уважаемият съд си бърка в носа и си пита ушите?!
Изобщо много... как да кажа – отнесен, е българският народ. После защо намирал чужда жена в леглото си. Шегувам се, уважаеми съдии.

Именно, за да запълня “някои” пропуски, ще вмъкна една страница пояснения за Главния прокурор тук и сега, а за останалите Двама – председателите на Върховния Касационен съд и на Върховния Административен Съд, като им дойде времето.
Ще коментирам само правилата за избор на Главен прокурор, а не дейността му.
Право да номинират кандидати за главен прокурор имат само текущият министър на правосъдието и поне 5-ма души от 25-членния състав на Висшия Съдебен Съвет. Това дава най-много 6-ма кандидати за поста. Но само на пръв поглед. Законът никъде не посочва, че ако един член на ВСС участва в една номинираща петорка, няма право да се включи в други петици за друг кандидат. Всичко е оставено на морала на върховните съдии, на “ангелите”. На всичкото отгоре по принцип предлагащите “петици” са тайна. Ако се случи такова прекомбиниране, възможните кандидати стават повече от 6 и изборът е блокиран. А какво ще се случи, ако един член на ВСС бъде номиниран от колегите си за Главен прокурор? Това означава, че едната Петица се разваля – номинираният не може да номинира свой конкурент. Освен, ако не номинира себе си?! И за цялата тази врътня Законът за съдебната власт предвижда най-много два  и най-малко един месец преди изтичането на мандата на предишния Главен прокурор. Какво ще се случи, ако върховните съдии се “блокират” взаимно?
След номинирането идва ред на изслушването на кандидатите от 25-имата върховни съдии. И гласуването. За избран за главен прокурор се счита онзи, който има подкрепата на 2/3 от тях, т.е. на 17 гласа. Тук се предполага, че всеки върховен съдия има право да гласува със “за” само за един кандидат. Да, но по принцип гласуването е тайно.
Ако никой не получи заветните 17 гласа на първи тур, първите двама кандидати с най-много гласове отиват на балотаж, а там бройката 17 важи ли? Кой да ти каже?! Да речем, че кандидатите са петима и всеки от тях получи по 5 гласа подкрепа, кой ще реши кои са “първите двама”?
Накрая добавяме текущия президент, който има право веднъж на отлагателно вето върху Името. Ще се получи ли “дупка” в мандатите и това как би повлияло на функционирането на държавата изобщо?
Мандатът на Главния прокурор е 7 години.

Е, като вече знаем теорията, да видим конкретната практика.
Мандатът на Никола Филчев изтича на 22 февруари 2006 година. Процедурата за избор на негов заместник беше открита на 11 януари. До 18 януари трябваше да са ясни Имената на кандидатите. Макар да се въртяха разни предположения и бройки, на 18 януари върховните съдии изслушаха само един кандидат – Борис Велчев. Той беше избран на следващия ден 19 януари 2006 с 23 гласа “за” от възможните 25. Един се въздържа и един беше “против”. Тъй като гласуването беше тайно, цитирам вестникът “24 часа”: “Кой пък е?” Президентът Първанов подписа указа за назначачаването му без никакви възражения.
Кой е Борис Велчев?
Баща му, Владимир Велчев, е дипломат от кариерата, бил е посланик в САЩ, Великобритания и СССР. Дядо му, бившият член на политбюро на БКП Борис Велчев, всъщност е инициаторът за затваряне на концентрационните лагери през 1961-62. В края на 70-те години Тодор Живков го сваля от поста на втори човек в партията заради скандалите около филма “Завръщане от Рим” на сина му Иля Велчев, който е чичо на новия главен прокурор. Самият Борис Велчев, макар да е отрасъл в Москва и сватбата му дори да е била там, е женен щастливо за българка с която имат дългогодишен брак. В момента е доктор по конституционно право в СУ “Климент Охридски”. Нататък във времето ще имаме много възможности да допълваме и обогатяваме с нови гледни точки тази негова биография.
Днес само да допълня хумористичната изява на Иво Атанасов – знаете го този сексуален шегобиец от Кюстендил, доскоро дългодишен депутат от БСП, а след уволнението му от НС, му намериха място в Съвета за Електронни Медии – който предложи чичото на новия главен прокурор да стане председател на СЕМ. Да не бъдел капо.

Ще завърша с кратка ретроспекция на главните прокурори на Републиката. От Татарчев насам. Прокурорите преди “македонския войвода” търсете в началото на тома НИЕ-1.
Иван Татарчев е Главен прокурор в години 1992-1999. За поста си пребори един конкурент Димитър Димитров с 16 гласа “за” (в 23-членен състав на ВСС). Председател на Съвета тогава е Светослав Лучников.
Никола Филчев е главен прокурор в годините 1999-2006. В предната 1998 година е приета промяната във ВВС (чиято теория описах преди малко). Докато влезе в сила тази промяна, старият Съвет избра за главен прокурор Бойко Рашков, предложен от БСП, предпочитайки го пред Росен Димов с 17 гласа “за”. Но президентът Петър Стоянов не одобри този избор и наложи вето. Новият съвет се съобрази с искането на президента и избра предложения лично от Иван Костов Никола Филчев, тогава зам. правосъден министър. На балотажа Никола Филчев се сбори с варнеския апелативен прокурор Васил Миков.
Тези работи ги има описани много подробно в тома НИЕ-4.