...тя е повсеместна и всеобхватна. Тя изпълва пространството, в което сме и което сме. Проявява се в живота ни посредством различни и разнородни канали. Имаме я толкова много, колкото я допускаме да ни докосне и толкова много, колкото и се доверяваме. Различни хора са приносителите ѝ към нас, но тя е една. Тя е тази, която ни е създала, а вероятно тя ни и прибира. Бог е любов. Нали?...Нали?...Кажете "да!".
    Защо отново пиша за любовта! Защото тя е всичко около нас, тя е причината за съществуването на това "всичко". Сещате ли се за нещо, което се е пръкнало на този свят без нея?
    ...Някой ни обича, защото сме му позволили, защото сме позволили на любовта точно оттам да мине, през този човек, за да стигне до нас. Ама след време се явява през някой друг. Ми явява се. Посрещнете я с "добре дошла"! Не я отблъсквайте! Един канал се затлачва, замърсява, запушва, Тя си намира друг. И така...Идва при нас, защото се чувства приета...при това с любов. Приемаме я чрез самата нея. Когато сме отворени за любовта, тя не ни забравя, благодарна ни е и ни дарява с благодатта си. И ние сме ѝ благодарни. Нали? Всъщност благодарността е любов, а любовта е благодарност. Не ли? Абе май си е баш така... И да сме наясно! Ако идентифицирате нея единствено със сексуалния контакт, всичко дотук написано ще ви се види отнесено, тъпо и глуповато емоционално.
   А! Съвет за тези, които са се затворили към нея, а се нуждаят от даровете ѝ. Бъдете благодарни за всяко нещо в ежедневието си, за всичко което получавате и което имате!Радвайте се и уверявам ви, тя ще дойде! Отворете се за нея, посрещнете я с радост и бъдете благодарни за това! Не се опитвайте да я задържите! Просто и се радвайте и ѝ бъдете благодарни! От тази обстановка тя не си тръгва. И не се хващайте като удавник за канала, по който е дошла! Нали като сте жадни пиете от водата, а не дъвчете чешмяната тръба! Тя тече отвсякъде, където е отпушено и свободно за преминаване. Така и с любовта - тя е жива, тя е движение. Задържите ли я - отива си. Ако една тръба се запуши, избива от друго място, не се застоява. Движи се, за да бъде жива. Животът е в движението. А любовта, макар и двигателят на живота да е, също се нуждае от живот и съответно от движение. Животът и Любовта...и Светлината. Това сме ние. Вътре в тях. А те в нас. В движението. За някои вихрушка, за други - по-бавничко, но движение. Вътре в Живота. И той в нас.
    Затуй не дъвчете чучура, а пийте от водата! Там, откъдето тече. За да утолявате жаждата. За да сте в Живота!