Да четем, а? Хубаво нещо е четенето! Четенето на хартия, не на екран. Четенето на листо те успокоява и прибира в себе си. Онова на екрана те източва енергийно. Колкото и да е интересен текстът на екрана, няма тази зареждаща способност, както текстът на листото. 
    Хубаво нещо е четенето! Хубаво, ама те кара да раздвижваш мозъчните си клетки, а на тях им е по-хубаво да мързелуват като гледат готови зрителни модели. А четенето на хартия те кара сам да си създаваш зрителните модели. Според опитностите и получените в миналото възприятия. Получените от житейските ни опитности възприятия. 
    Заслушайте се в разговорите в градския транспорт - разговори, проникнати от недоволство, озлобление и съревнование. С една дума злоба. Щом тя излиза в разговорите с другите, преди да излезе дълбае в душите ни. Дълбае и разяжда. Е к’ви зрителни модели ще създаде тази душа при четене на книга? В разговорите извън градския транспорт какво чуваме? Отново съревнование, неудовлетворение и хитруване. С една дума - отново злоба. Зрителните модели подобни.  
    Еми при тези условия за какво им е на хората да четат книги! По-добре да гледат готовите манипулативни минимодели във екрана, бил той голям, малък или по-малък. Ефектът е един и същ, независимо от големината на екрана. Обаче, колкото по-голям е екрана, толкова повече време му отделяме, щото повече пари сме дали за него. Тряа си изплати разходите този екран. И той си ги изплаща. Резултатите са налице. И все по-налице ще стават. 
    Та, мисля си, един и същи текст в някоя книга би могла да създаде безброй мисловни зрителни модели. Замисляли ли сте се, че една и съща описана на листо сцена би създала толкова много различни представи, колкото четящи глави са решили да я уважат над листото. И също толкова много видове емоции, според опитностите и разбиранията на отделния читател. 
    Богът Слово е дошъл. И е тук. Но ние го заместихме с картинки от миналото. Защото всяка една картинка в екрана е вече минало за този, който я е поставил там. Екранът е нечие чуждо минало. За нас и настояще да е, за самото събитие в екрана, то е вече минало. 
    Задържаме миналото. И докато ние се прехласваме по миналото, настоящето непосредствено до нас се случва, но без нас. 
    Ще речете и книгите са минало. Минало са. Но те създават настоящи мисловни модели, които ни помагат в настоящето. И бъдещето. Защото тези модели са си наши, съобразно наш’те потребности и наш’та настояща събитийност. Те са работещите машинки според актуалните ни потребности. Само че те изискват и нашите усилия. Само с гледане не става. Иска и усилие на въображението, градивното и творящо въображение. 
    Екранните машинки не изискват усилия. И енергията на душите ни през нашите мозъци спира да работи по предназначение, блуждае без работа и изтича през екрана. Не ви ли се е случвало да се усещате изтощени и изстискани само от седене пред екрана. Вашата енергия е отишла някъде, където е нужна. Тя така и така на вас не ви трябва, защо да не я използва някой друг! И той я използва. А вие я давате с удоволствие. 
    За какво ни е да четем книги! За какво ни е да полагаме някакви усилия да подреждаме в главите си написаното в книгите! При наличието на готова чужда подредба.
    Злоупотребихме с дара на Словото и сега той ни се отнема. А ние си го даваме без съпротива. Даже с благодарност. За това, че имаме възможност да не мислим, а някой друг да го прави вместо нас. В това се състои моделът на живот, налаган ни от тези, които прегърнахме преди 35 години.