Наистина, нищо ново под небето - само героите се сменят. Тя, любовта защо да е недостижима? Достигаме я, но не успяваме да я задържим. Егото много ни пречи. Его и любов! Не се вижда съвместимост. Рано или късно егото надделява. И къде остава любовта? Превръща се отново в недостижим копнеж. Недостижим - да! А егото за какво ни е? Страх да не загубим себе си, страх да не злоупотребят с нас...А? A къде отиде любовта? Няма яаа! Страхът да не нарушим статуквото също я подтиска. Страх и любов...пак не става. И какво правим за нея в крайна сметка? Няколко или повече от няколко влюбени срещи, гарнирани със секс. Това е! До тук с химията, после идва математиката. Колкото и да сме пораснали емоционално, а задължително единия е по-малко расъл, работата отива в историята. Натам нещата загрубяват. За душите наши.
       И какво? Пием вода от разни кладенци с надеждата, че този е истинския. Но отново егоизмът се намесва и не щеш ли пак сме жадни.
      Ако любовта е наистина голяма, то нямаш претенции, нямаш желания, приемаш това, което Господ е решил, че заслужаваш да получиш. Е има и мъка. Тя също е проява на егоизма. Тука вече е време да излезе на сцената натрупаната мъдрост. Колкото повече, толкова по-добре за любовта и по-зле за мъката.
      Най-близкото определение до моето разбиране за любов го срещнах в книга на Дийпак Чопра: "да си изпълнен с благодарност до такава степен, че да преливаш и да разливаш наоколо". Там някъде е тя, но не баш. Тъпо е да го търсим това определение, но аз го направих. Пресен случай. Рамки и каталогизиране тук не играят. Тя е в нас и ние сме в нея. То и Бог беше любов. Не успях да открия топлата вода. Някой ме е преварил. 

                                                                                                ;) С любов!

Истински психологически анализ. В крайна сметка любовта е особен вид егоизъм, при който си щастлив, ако някого другиго ти си направил щастлив.
Това не е определение. ))))

Е,определение си е;)))
Успешен ден!