Къде отидоха хората! Не тези, програмираните, с чиповете. А хората, истинските хора. Накъде отива светът с това матрично оформление? Не ми се вярва Господ да е имал точно такива индивиди предвид, когато е създавал човека. Те не знаят що е свобода, нито пък знаят как да се ползват от нея, ако случайно им е дошла отнякъде. Само като си помисли човек, що храбреци и идеалисти са изгинали в името на свободата. То затова са и загинали млади, пожалила ги е съдбата, за да не видят резултатите от своята борба. Едва ли е щяло да им бъде леко и весело, виждайки безмислието на жертвата си.

    Та...тези, невоювалите и разбира се незагиналите, не знаят как да си го живеят живота без програмиране. Програмиране от някой друг, което да ги движи в някакви рамки, в които да усещат някаква сигурност, която пък да ги приобщава към някакво стадо. Добре де, не стадо - група, колектив, общество. Иначе са загубени.

    Със сигурност тези живи същества не са удовлетворени от пребиваването си там в стадото, но не правят друго освен да недоволстват срещу някакъв, не е ясно точно какъв враг. А врагът го знаем - матрицата, програмата. И живо се интересуват от съществуванието на другите индивиди в същото стадо, та белким там намерят отговорите на своите въпроси. При подобните. Щото да се обърнеш към себе си и да ги търсиш вътре в себе си не е лесно, в повечето случаи дори невъзможно. Защо е така, не разбирам, но е така. Може би причината е в поемането на отговорност за себе си, а това е гадно. И несправедливо. :)

    Интересни за тях са хората без рамки. Тези успелите в някой аспект на живота си, свободни от матричната зависимост. Свободни. Интересни са, но не ги последват, а ги корят и хулят. Отричат и пренебрегват. Защо? Защото са различни, естествено. Защото не са от наш"те. Защото не са недоволни. Защото знаят какво искат, как да го постигнат и как да се справят с пречките. Защото действат, а не чакат някой друг да им го издейства. А те, пречките идват пак от там, от матрицата, т.е. от програмирания светоглед. Но несъмнено тези хора са най-интересни и затова са обект на обстойно наблюдение и обстойни приказки. Празни приказки, изпълнени с нездрава емоция. Няма как извън матрицата да съществува матричната правда и матричната сигурност, матричното бездействие в очакване на светлото бъдеще.   
    За човещината да споменаваме ли? Щото човещина иде от човек, нали? Там в матрицата отговорността е обща и лесна, щото не е лично наша. А човещината изисква отговорност, изисква човеколюбие, изисква доброта. Добротата пък изисква действие и също онази гадна отговорност за собствените действия. Тези отвън поемат отговорността за себе, а тези вътре изискват от някой да поеме отговорността за тях. Обикновено се намира мераклия и успешно ръководи стадото, но налага и правилата си, използвайки стадото за личен интерес. Като следствие стадото е недоволно и т.н. Също като приказката - Имало едно време един човек, който си имал куче, кучето умряло, той му направил паметник, а на паметника написал "Имало едно време един човек, който си имал куче..." и т.н. , до безкрай.
    Къде отидоха хората? В рамката не могат да виреят, извън рамката не са от наште!?! Чудна работа!

 

                                                                  24.08.2006

Mного добра публикация.Задавате доста значими за днешното състояние на огромна част от хората въпроси.Особенно края ми хареса,понеже и в момента ми се налага да работя с хора,които са в матрицата и ме мразят поради споменатите от Вас качества.За мен тези хора са страхливци,нямат изграден характер,индивидуалност,завиждат на хората,които имат ясни цели и път,по който да достигнат до тях.Свикнали са да живеят в матрицата,дори съм им доказвал десетки пъти,че не умеят да мислят креативно . Супер статия , БРАВО :))

Бих реагирала на текста ви,ако можех да схвана разликата,която влагате между Бог и Творец.

http://anonybulgaria.wordpress.com/2013/07/14/порочна-система/