Блудкаво във Фейсбук, блудкаво и извън него. Поздравления, картинки, пожелания, снимки...Оглупяваме по празниците. Тя, енергията в телата ни не е безкрайна. Като я впрегнем да храносмила основно, а и да неутрализира етиловите емисии в кръвта, какво друго да очакваме освен оглупяване. Няма мощи тя за повече труд, както се изразяваше един наш по-бежов брат. Пък и кръвоносните съдове, пренасящи кръвта, наситена със споменатите емисии, в мозъка са по-нагъсто и щем-нещем там си личи най-осезаемо. То и на едно друго място са нагъсто, но това е за друг случай.
    А пък във Фейса - страхотно: снимки около маси, веселие някакво, странно изглеждащо, чаши, чинии, чаши, маси, чаши, танци, чаши, нахилени лица, чаши...и бутилки естествено. Празник е! Веселба! Чудно!
    Баш в коледната нощ съседите ми отгоре очакваха появата на Младенеца с някаква много хард чалгия. Това Бебенце идвайки на белия свят дали ще оцени тази звукова канонада, наречена от някои спешълисти музика?!? Дано да не се върне обратно! Е! Да се надяваме, че вече Е дошло. Трябва да Го усещаме по лекотата в душите, по надеждата, че ще открием правия път и по вярата, че Баща Му не ни е изоставил. 
    Празнуваме. Телата ни празнуват. Да! И преимуществено те? Това достатъчно ли ни е? Може би да, а може и да не е да!?!
    Кажете де! Ето на! Питам, щото не знам. И чакам отговор. Достатъчно ли е това празнуване за да се усещаме празнично? Достатъчно ли е това празнуване, за да почувстваме празника? И всъщност какво празнуваме? Появата на Младенеца ли или появата на Младенеца е просто повод да се проявим ние. Като какво да се проявим по-точно не знам? Гаче има значение. Важното е да се проявим. И да вдигаме шум. Да ни чуят. Много е важно! Пък и в магазините продават едни неща, които се чуват много силно, яко думкат. Много е яко! Това също не го разбирам. Защо трябва да гърмим?...Яко! Какво ни дават гърмежите, които произвеждаме ние? Кажете ми, де! Сигурно нещо съм тъпа. Не се сещам. Не разбирам. Да не би това да е израз на радост и веселие!?! Не го вярвам. Друго е. Ама ...не се сещам. Е нищо де! На мен не ми пречи. Надявам се и на вас да не пречи. Това, че съм тъпа.

    Е-ех! Да останеш насаме със себе си...да попиташ себе си какво е празник...да попиташ себе си какво е Коледа...да попиташ себе си от какво се нуждаеш...да попиташ себе си къде е твоя Господ...да попиташ себе си накъде те води твоя Господ...да попиташ душата в себе си на какво се радва...да се попиташ какво ти е нужно за да бъдеш себе си...да бъдеш себе си.

    Той, Господ дали няма да се зарадва ако потърсим себе си и се опитаме да се открием. Пък и Него може да съзрем там, вътре в нас. Коледа е! Нека да е Коледа!