3.06.1999 

   Не ми е лесно. Искам да отстоя отдавнашните си стремежи. Липсва ми достатъчно смелост. Няма да ми е лесно. Да ме пази Господ от по-големи неприятности! Имам усещането,че той ми смуче енергията. Лошо ми е и все нещо ме боли като е наблизо. Особено след неприятностите онази вечер. Бях си дала дума, ако ме удари пак - да го напусна. Дано да си удържа на думата с Божията помощ! Не ми се иска цял живот да живея в напрежение. Като не може да се справи със собствените си страхове и комплекси, да ги избива някъде другаде, не при мен и децата ми. Давам си сметка, че няма да ми е лесно сама, но предпочитам така пред другата перспектива като го стегне шапката да ми обяснява колко нещастен съм го направила и колко съм лоша. Че що седи при мен тогава! Малко мозък да има няма да седи там, където е нещастен. Нямам вина за неговите слабости. Нито пък за това, че от дете са му набили в главата такива правила, които са неприложими в реалния живот. Да си намери госпожица, която да го уважава точно за това и да се кефи, че я ревнуват. За някои това може да изглежда като любов. Дано да му се случи това щастие! И той да е доволен и аз.

    Намираме и продължение на старото писание:           

                                    3.11.2012

   Е па случи му се. Аз съм доволна, за него не знам. Доволна съм, че му се случи още по време на развода, та нямах допълнителни ядове с него. Беше влюбен и този период мина леко. Молих се неведнъж за това. Не искам да кажа, че да се развеждаш е леко. Но при мен поне нямаше странични простотии. От тогава нито за миг не съм съжалила за това, че се разведох. Може би трябваше по-рано да го сторя, но нямах достатъчно смелост. 

   И след това в живота си срещах гняв и злоба, и ревност и завист. Но в такава мощна комплексна комбинация нямаше вече в моя живот. Вярно, и с много простотия се сблъсквах, и с много други страхове и комплекси, но никога повече не се чувствах така подтисната и ограничавана, както с него.

    И още находки:

                                    27.04.2015

   Не е лесно да си сам. Боря се в живота. Но съм себе си. Свободна съм. Научих се отново на свобода. По-голяма награда от това няма. Не знам дали ще съумея да търпя някой до себе си. Ако се удаде случай за това, де. На този етап от живота ми имам време за себе си, за любимите си занимания, а с възрастта не ставам по-болна, напротив. Не страдам от самота. Никога. Уютно ми е със себе си. Знам, че малко хора могат да се похвалят с това. Имам време за нещата, които обичам и не се лишавам от тях.

    Днес:

                                   21.05.2018

    Удаде ми се случай. Търпя някой до себе си. Благодарна съм за това. И той ме търпи. И сега не ми е лесно, но ми е леко на душата. Не ми липсва смелост да отстоявам стремежите си. И го правя. Здравословно съм добре. Не живея в напрежение. И сега не се кефя като ме ревнуват. Ревността не е любов, но поне бързо отминава. Явява се спорадично. И сега се боря с живота, но не съм сама. Уча се да съчетавам свободата си с тази на другия. Чак толкова време за себе си нямам, но имам за него. Не страдам от самота. Уютно ми е с него. Знам, че малко хора могат да се похвалят с това. Страховете и комплексите ли? Ми...срещат се. Но рядко. И отминават. 

    Дано да бъде добро!

    Какво ще е по-натам!?! Дано да е за добро!