Ние :: Молитва

- Той от всеки от нас ли се интересува?
- Разбира се, всички ние сме Негови творения. Кой не се интересува от творението си?
- А бихме ли могли да общуваме с нашия творец?
- Общуването с нашия Създател е посредством молитвата. Слушай!

Ти си моя Господ! И на Тебе се уповавам. Ти си моя единствен Утешител! Но не разбирам, Господи, защо когато те моля за радост, Ти ми даваш мъка и страдание. Не проумявах досега. Знаех, че грешката е в мен. Но не разбирах къде греша. Защото у нас има много грехове, които не осъзнаваме като такива. Повлечени в ежедневието на света, ние приемаме някои дадености като сме забравили да размислим за тяхното естество. И грешим във възприемането им. Добавили сме ги в матрицата на съществуването си, а мястото им не е там. Знам, Господи, че щом страдам, значи нещо съм объркала във възприятията си за света и за Тебе! Още по-тежко е, когато сме заложили в матрицата на съществуването си грешни правила, и от там произлизат много грешни изводи. И се отклоняваме от Пътя ти.

Осъзнах, Господи, посредством Твоето благоволение, че е основна грешка да Те моля за радост. За радост на душата и сърцето си. Отдавна Ти ми даде знак, че не бива да го правя, но не проумявах защо. Знаейки, че Ти си източника на нашата радост не можех да разбера защо ми я отказваш, когато се обръщах към Тебе с тази молба. Сега вече знам. Отговорът се съдържа във въпроса ми.

Защото, Господи, Ти си нашата Радост! Защото, Господи, Ти изначално Си заложил Радостта в сърцата и душите ни. Защото сърцето ни е Радост. Защото душата ни е Радост. Защото Ти с Радост и чрез Радост Си ни създал. А аз, грешната, искам от Теб нещо, което Ти си заложил в мен изначално. Аз съм успяла да го го загубя поради човешката си глупост и сетне с всичкото си нахалство го искам отново. Та отново да го затрия посредством същата оная глупост, която вече го е сторила. А Ти, по Великата Си Мъдрост глупостта я наказваш. И аз знам това. И нека няма прошка за глупостта, излязла от светските ни плетеници и обвързаности!

Ти, Боже, идвайки в Христос, дойде да ни върнеш към Радостта, да отвориш очите ни за нея, та белким я видим и приемем. Защото Ти си Радостта и на този свят.

Прости, Господи, моята глупост и ме пази от нея! Пази ме, Господи, от изкушенията влачещи ме към глупостта. И нека, мили Боже, все повече и повече люде на тази земя осъзнават изначалната Радост в себе си! Нека все повече и повече люде в този свят очистят сърцата си от скръбта, съзнавайки че тя не е от Тебе, Боже! Скръбта е зараза, болест, с която би трябвало да се пречистваме, за да открием Радостта у себе си. Би трябвало, но дименторите* са навсякъде около нас и ние отдавна сме разрушили защитата си от тях, защото сме забравили да съхраняваме Радостта си като висш Божи дар. Скръбта ни е обсебила и разболяла до степен да парадираме с нея, да се оправдаваме с нея, да я величаем като добродетел. А тя е зло, отнемащо ни волята за живот, волята за добри дела, волята за вяра в Доброто.
Защото от Тебе е чистата Радост. Защото Ти ни създаде за Радост. Защото Ти Си Радостта тук и сега и во век и веков!

_______________________________________________

*заемка от “Хари Потър” - големи, страшни същества, които изсмукват докрай радостта на човеците, защото от това живеят.

Нагоре