Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.04.2021 19:50 - Еех, да се пенсионирам веднъж!
Автор: eli23 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1070 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 28.04.2021 19:59

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
     Живея в индустриален район. Работа има, безработицата е само за тези, на които не им се работи. В някои от предприятията Тодор Живков е още жив, обаче при нас - сбръч! Дойдоха едни западняци и ни заползваха като роби, бели, ама роби. Е, дават пари. Покрай тези пари и банките ни дават заеми, та почти всички (ок. 800 човека персонал) го засмукахме. Здраво! Работните места се редуцираха до 3 към 1, и тия дето останахме видяхме к"во значи да си заработваме заплатата. Ама на петдесет и..., не смея да напусна. Къде ще ида за тия пари? По отношение на работата се оказах доста консервативна, за разлика от мъжете в живота ми - трийсет и кусур години само на едно място. Като се заговорим за свободно време, екскурзии, книги, някакви женски ръкоделия редовният ми отговор бе: "като се пенсионирам". Колежките не искат да се пенсионират, изпадат в стрес, някои даже си отидоха от тук след като се пенсионираха. Парите, братче! Ония европейци ни купиха и успяха. А аз чакам с нетърпение, казвам ви. Не ми вярват, мислят че се правя. Ама аз веднъж да се пенсионирам! И заемите ще си изплатя, щот нали дават едни пари накуп, и планините ще обиколя, и гоблена, започнат преди 20 и кусур години ще си доушия, и...и много други неща. Еех, веднъж да се пенсионирам! Дали ще го доживея.
      - Стискай зъби, ще доживееш - вика една позната.
    ...

      Напук на променящите се от година на година пенсионни условия доживях. Доживях! Две години пълен релакс - екскурзии, планини, приятели, бебешки терлички (щот междувременно се сдобих с внуче), гоблени, редуцирах гаджетата...Абе мечтания живот ме застигна. Много внимавам с внучето, щото щерката ме дебне да ме използва като баба. И така две години. 
    ...

      Една сутрин на село нещо ме напъна да отида в църквата. Отидох! Но нямаше поп. Еми набързо закрачих към другата църква. Там имаше служба. С благодарност, че стигнах навреме! Имах нужда да постоя в храма, да послушам, рядко ходя на църква. Дойде време да се подредим за анафора в края на служението. Пред мен беше една местна лекарка. Попът ѝ вика: - Кате, дай да намерим една женичка за клисарка, че на еди коя си нам к"во ѝ се е случило.
    Нещо моментално ме удари по главата и го реших на мига. Приближих се до свещеника за залчето хляб:
    - Отче! Аз имам възможност да помагам в църквата. Бих се радвала да го правя! Но нямам представа изобщо какво се прави. Имам нужда от известни напътствия.
    Отецът ме гледа предизвикателно, но и невярващо.
    - Аз имах предвид някоя възрастна женица. А пък и попадията е много ревнива...(аз съм категорийна пенсионерка, та не ми личи много пенсията).
    Само че за този поп знаем, че изкушенията от кръста надолу са му слабо място.
    - Добре - казва - ела, в събота почваме.
    И така всяка неделя, на празник, а и когато имаше нужда пребивавах в храма. Свещи, чистене, даже веднъж бих камбаната на един помен. Даже богослужебните песнопения започнаха да ми харесват (преди това ми бяха протяжни и досадни), пожелах дори да ме понаучи на тях. Попадията си пееше и то много добре, но понякога отсъстваше и беше добре да мога да помагам. Свещеникът ми даде една книжка с песнопения, но с източни ноти. За пръв път видях такива знаци. Гордеех се с притежанието на тази книжка без изобщо да можех да я чета. Попадията ме намрази, а аз много внимавах да се държа достойно и приятелски с попа и неговите момчешки мераци. Не затова бях там. Но това не пречеше на попадията да ме мрази и да се опитва типично по женски да ме работи.
      ...

      Един ден с една приятелка отидохме да си взема книжка от местна писателка. На връщане приятелката ми казва: - Ти знаеш ли, че Светла (авторката на книжката) е завършила богословие.
    Опааа! Още един чук по главата. Богословие! Този миг няма да го забравя, освен ако не склерозирам много сериозно. Богословие! Ми да! Съществува такава наука. Беше края на август месец. Кандидатстудентската кампания отминала. Ама нали имам деца, които сега са във възрастта на кандидатстудентството, та знам за допълнителното приемане. Веднага обаждане на приятелка, която е библиотекарка в Университета, линк за допълнително класиране, приемен изпит, на който ми се падна въпроса, който не бях чела, та наговорих едни врели-некипели, но...ме харесаха. Споделям с един приятел, че започвам да уча в Богословския.
    - И сега к"во? Ще ставаш поп!
    Еми! Станах! Студентка съм. За втори път. Първият път учих пет години, но не се дипломирах. Пенсионерка - студентка. Усвоявам тази наука с голяма любов и огромна благодарност, че стигнах до тук. Четвърти курс съм, отличник-стипендиант, член на факултетния съвет и ползваща се с уважението и на колегите и на преподавателите. Чувствам, че моето място е точно тук.
      И сега като се заговорим за свободно време, екскурзии, плетки и някакви бабешки инициативи отговорът ми е същия както преди години: "Като се пенсионирам." Но предизвиквам учудени погледи:
  - Та нали ти?!?
    Това е положението. Пенсионирането се отлага, още повече, че вече не искам да се пенсионирам. Благодаря за пенсията, която ми дават! Няма да я върна! Но свободното ми време се отлага. До другия живот.      



Гласувай:
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eli23
Категория: Други
Прочетен: 679214
Постинги: 334
Коментари: 334
Гласове: 2184
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031