Защото в основата на нашето съществувание е вярата. Няма как, ако не вярваш да получиш нещо хубаво. Без вяра доброто не е търсеното добро. Ако нямаш вяра не знаеш къде е вратата, повеждаща те по пътя ти. Пътят, за който всички мечтаем. Пътят към радостта. Мечтата е хубаво нещо, но се постига заедно със смелостта да тръгнеш по пътя, водещ до нея.

    Защо живота ни праща хора, които да ни дърпат назад, да ни ревнуват от мечтите ни? Защо живота не ни позволява да следваме пътя си свободно? Защо трябва да ни е трудно? Защо трябва да...? ...Може би сме длъжни да помагаме на изоставащите, да ги водим с нас, за да можем да се движим напред. Добре! Съгласна съм! Но защо точно те, изоставащите налагат егото си и не искат да признаят, че изостават. И е трудно. А пък знаят да завиждат и пречат. И да изискват. И да ти отнемат радостта.

    Бидейки по-далече от Него те трудно се радват. И чуждата радост им е нещо непонятна. И ги дразни. И я мразят. И им пречи. Много им пречи.
    Затова и те обичат да пречат. Считат го даже за успех това да пречат.

    Любовта помежду ни възниква в радост. Тогава познаваме радостта. И се ражда любовта ни. Радостта създава, твори. Творчеството е радост. Радостта е творчество. Но после? После след възникването на любовта постепенно и неусетно убиваме радостта. Като си отиде радостта изведнъж забелязваме, че и любовта не е същата, да не кажем, че май си е отишла.

    Да се отпуснем, да повярваме, да се доверим на мъдростта на живота - така бихме останали в радостта. И в любовта.

    Децата все още знаят да се доверяват. И го правят от сърце. И им се радваме. И ги обичаме. Заради умението им да се радват. Радостта привлича. Радостта е обичана. Радостта привлича обич. Колкото повече се радваш, толкова повече те обичат. Кой ще тръгне да те обича, ако си сърдит и недоволен? М?

    Днешната цивилизация е убила радостта. Днешната цивилизация се радва на пари, вещи, служебни постове и бутафорна слава. Но радва ли се? Или държи да изглежда, че се радва? Тя поддържа страховете у хората. Днес е модерно да се страхуваме. Погледнете в какво се превърнахме - заключени в домовете си; децата ни не са свободни; не познаваме съседите си; конкурираме се, вместо да си помагаме... И се оставяме да ни казват от телевизора какъв е животът ни, вместо да си го живеем.      Страховете ни не допускат радостта да дойде при нас.

    Срещу какво се бори радостта? Срещу земните обвързаности? Радостта е свобода? Радостта е уцелването на Пътя? Радостта е преборването на страстите? Радостта е вярата? Радостта е красотата? Радостта се бори срещу зависимостите...

    Те затова, тези другите, не обичат нашата радост. Защото тя им пречи да ни поставят в зависимост, да ни ограничават и да ни управляват. Да ни разбират. И въпреки това не ни изоставят. Обичат ни. Привличаме ги. А ние ги влачим с нас, тежат ни, но ги влачим. Явно е необходимо да бъде така. Тежат ни, но ги влачим. И ги търпим. Вероятно в това се състои земното ни изпитание. Това е кръстът ни. Длъжни сме да го носим до края. Той така е повелил.

    По радостта ще ги познаете! Тези, които са в Бога. Тези, на които да се доверите. Тези, които не са в матрицата.

    Бог е радост. И радостта е от Бога.

    По радостта ще ги познаете!