Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.12.2021 10:00 - Болестта
Автор: eli23 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 664 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     За телесните мъчения, в които изпадам от 30-тина години и за отговора, който търся още оттогава, защо това ми се случва.

    Минала съм през всякакви прегледи и консултации с всякакви здравни специалисти. За всичките тези години не получих категорична диагноза. Винаги съм търсила причината и в духовното поле, но и там отговорът не ми се откриваше. Много е лесно да се намери оправдание в действието на злите сили, но намирането на оправдание всъщност си е само повод за бездействие и примирение.

    Години наред се моля Господ да ми даде прозрение за причините на моята болест. И продължавам да се моля.

    Установих напоследък, че ако спра да се храня, когато наченат първите признаци, по-леко и по-бързо преминава кризата, която обикновено ме мъчи от 3 до 5 дена. През тези дни съм почти извън света, лежа с главоболие, често повръщам и съм неспособна за нищо, ама за нищо. Само лежа. Заблудата, че като хапна от някоя храна ще ми олекне, ме вкарва в още по-тежка криза. Стомахът ми се съпротивлява като за последно на нещо, но защо? Пазя се от прием на много храни и напитки и въпреки това някоя миризма, дим, дори преумора ме тръшва отново.

    А това изкушение на всичките храни, които ни заобикалят, както и възможностите да си ги осигурим още повече ме затруднява да достигна до отговор на въпроса си.

    Църквата ни призовава да постим, за да се очистваме периодично - и телесно и духовно. Това пък освобождава съзнанието и ума ни, та да се разкрият истините, които търсим. Когато ги търсим, де! Няма как да ни се случи да се причастим със светлите Божествени тайни, ако не сме постили - и телесно и духовно.

    Господ ни го е дал земното, материалното, телесното, но въпреки това ни иска при себе си, а там няма материя. Ние обаче, дотолкова сме Го забравили, че не знаем защо ни е да ходим при Него. И си купуваме китайските стоки и се тъпчем с полусинтетичната храна.

    Не съм спирала да търся Бога, но продължавам да се изкушавам от храни и стоки. На нехранителните стоки още не осъзнавам пряката вреда, но на храната я усещам прекалено осезаемо от 30-тина години насам.

    Когато отпадна и ми ги няма силите, и нищо не ми се прави, а само ми се лежи, спасението не е в някакви чудодейни лекарства или подсилващи храни (ма, как може да не ядеш!?!). Не! Не е! Напротив! Само 1-2 дена(поне) ако се откажа от храни и напитки и силите ми се връщат в мен.
      Голямата енергия е в духа, не е в храната. А с напредването на годините всяка храна създава по-усилена работа на храносмилателната ни система и тялото отпада, вместо да се зарежда. Храната храни тялото, но на извисеният дух телесната храна по-често му тежи, вместо обратното. Духът се нуждае от енергията на тялото, но когато то е заето с усилено храносмилане, за духа какво остава? Не казвам да не се храним, но да поемаме лека и лесносмилаема храна, за да има енергия за духа ни, ако ни е грижа за него обаче.
      Още по-тежко е положението, когато храната е некачествена, нечиста или още по-лошо токсична. Тогава не само, че за духа нищо не остава, ами сякаш му се налага да подпомага тялото с енергия, за да може да се очисти. Резултатът е главоболие и изхвърляне на храната, освобождаване от ненужните нечистотии. Допълнителни екстри са болки в ръцете и краката от натрупаните в тях кристали на неподходящата храна.
    Най-трудна е борбата с вълчия апетит. Толкова е силен, че не се сещаш за никаква мисъл и воля, с които да го пренебрегнеш. А той е най-опасен и най-труден за преодоляване. Победата над него се възнаграждава, но малцина стигат до тази награда. Малцина. 

    Една подробност: извисеният дух не се нуждае от много храна, още по-малко от тежка и некачествена. Ако нямаш грижа за духа си, можеш да си ядеш всичко и ще ти е сладко, но пак не бива да се прекалява, защото с годините храносмилателната система се изхабява и ако не ѝ улекотяваме работата, идват най-разни болести.

    Ограничено хранене, пост и никаква храна при физическо неразположение е моят съвет за лечение.

    В резултат се появяват и творческото вдъхновение и телесната лекота, тогава идват и прозренията, тогава се достига до търсените истини, тогава се получават отговорите. 




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: eli23
Категория: Други
Прочетен: 679297
Постинги: 334
Коментари: 334
Гласове: 2184
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031