Те ни избират. Светците. Стига да успеем да прочетем посланията и знаците им. 
     Едно лято бяхме в Царево, на Арапя. В плановете ни влизаше разходка из някой от регионите на зелениката. Нищо, че вече беше прецъфтяла. Запътихме се към село Кондолово. Там, в околностите му има маркирана екопътека на зелениката, една от многото из Странджа планина. Изкачихме се с колата в селото по тесен асфалтиран път. Там на центъра се заговорихме с няколко жители на селото. Оказа се, че са общо 11 постоянни жители. Отзивчиви и разговорливи. Влязохме в гората, обикаляхме няколко часа из дебрите на зелениката, и отново в селото. Поговорихме с още няколко човека. Кръчмарят, щото нали село без кръчма не бива, се оказа че държи ключа за параклиса в центъра на селото. Даде ни го доверчиво и ние отидохме да разгледаме и да палнем по свещичка. Позаговорихме се още някои жители и в крайна сметка се оказа, че с повече от 50% от населяващите селото вече сме се запознали. Върнахме ключа и се отправихме към Царево. Пътят е планински и се пътува бавничко, нищо че разстоянието е 20 и няколко км. Спряхме пред един магазин да напазаруваме нещо и...оказа се портмонето ми го няма. С карти и документи в него. Няма го! Мъж ми вече гладен, естествено се сговни и взе да мърмори. Но...нямаме избор - айде пак нагоре към Кондолово. Пристигаме там и кръчмарят като ни видя вика:
    - Вие да не решихте да купувате къща тук?
    Ми не. Обяснихме му причината. Той отново ни даде ключа за параклиса, отключваме, влизаме, и портмонето ми си стои на масата със свещите. 
    Замислих се защо трябваше да ми се случи това. Параклисът бе на свети Георги Победоносец. В този край на България всети Георги е почетен с много храмове и параклиси, особено параклиси.
    И да, не се чудих дълго. Свети Георги ме повика отново при него.
    От тогава като влезна в който и да е храм се старая на иконата на светеца да оставя паричка, пък и свещичка да му пална. С времето позабравих за тази своя традиция, но стана така, че започнах да посещавам честичко катедралния храм на духовната околия, в която живея, който също е посветен на свети Георги. Не е в моя град, но ходя там, имам и създадени приятелства покрай църковните служения. Свети Георги.
    Днес честваме паметта и мъченическия му подвиг и ми светна, че всъщност той ме е избрал да ме покровителствува. С дълбока благодарност и за това прозрение. Отивам след малко пак там, в неговият земен дом. 
    Свети Великомъчениче Георгие, моли Бога за нас!