Ужасна работа е това телевизията! Замислена е за добро, но всяко добро като излезе извън замисъла си се превръща в недобро. В днешния живот телевизията се е превърнала във възможно най-доброто недобро. Често бива използвана просто като фон, шум, без значение каква простотия излиза от екрана. Ей така – по-лесно е да слушаме някакви други мисли, само не собствените си. А колко е хубаво да си имаш заместител на киното, на театъра, на стадиона у дома и когато имаш необходимост и време да ти е под ръка да погледаш нещо любимо. Освен за фон телевизията я ползваме и за заместител на истинския живот. Сериялчетата да речем. Гледат се нещата от живота, но много по-емоционално и по-елементарно украсени. Да не говорим за по-лигавите и по-розови нещица, които много ни се иска да си ги докараме в нашия си живот, но все нещо не ни се получава, пренебрегвайки факта, че са невъзможни. Те лигавите и розовите просто не работят в живия живот. Животът иска борба, движение, сила и воля, а не носни кърпички и крокодилски сълзи. А колко полезна би могла да бъде тя, телевизията като по подходящ начин ни учи нас, зрителите на житейските правила, на живота. Толкова книги има в тази насока, но те изискват усилие от нас за да ни предадат информацията си. Особено след като научихме ума си да мързелува посредством телевизора, четенето на книги си е усилен труд, непосилен за някои. Пък и за какво ли да го прави човек като има толкова по-лесни начини за мързеливо забавление. Той генерира физически мързел. Мързел, помагащ ни да абдикираме от действието живот. Независимо за какво става дума на екрана електромагнитните вълни, излизащи от него ни облъчват безмилостно, още по-безмилостно когато спим пред него. Тогава е паднала защитата ни и сме се оставили на лъченията от екрана да преформят нашата биоенергия.

    Търсим преживяванията си в телевизора, търсим желанията си в телевизора, живеем живота на телевизионните герои, че е по-лесно. Вместо да се пънем да живеем нашия си. Ма после сме недоволни, ощетени и онеправдани...така сме си избрали. Телевизорът е най-ефикасната и изкусителна масова мозъчна промивка. Да живее телевизорът! Как не се е сетил някой до сега да му вдигне паметник. А може и да се сетил. Фасадата на сградата на кметството на град Велес е с формата на телевизор, от по-старите. Явно от времето на построяването и.

    Тоз манипулатор телевизора, ако попадне в ръцете на умни и обществено отговорни личности, кадърни да го управляват в полза на обществото и в полза на човешкото у човека могат и да се случат чудеса в живота на потърпевшите, чудеса, създаващи гражданско общество и личности с гражданска позиция. Може!...може...
                                                                   
                                                                                     21.09.2010