Да се изявим. Да се покажем. Да изпъкнем. Да...ни забележат. Да...ни харесат. Да... ... сме по-видими от ближния. Да сме по-добри от ближния. Да сме по-харесвани от ближния. Най-вече от ближния. Защо, за Бога, е така? Защо точно с най-близките си трябва да се сравняваме и съревноваваме? То сравняването и съревноваването си е глупаво занимание само по себе си, а пък с най-близките ни е още по-глупаво да го правим. Щото близките ни са са хората, на които разчитаме в трудни моменти, които са насреща при нужда, това са тези, които обичаме. И защо точно те са обекта на нашата конкуренция? Защо? Защо! Нали това поврежда добрите ни взаимоотношения с хората, на които най-много държим? Щото то, съревновяанието си е последица от завист. То, съревнованието върви с озлобление. То, съревнованието не пожелава доброто на ближния. И в скрижалите на Мойсей се споменава на няколко пъти точно за ближния.

    Хубаво е да се изявяваме, хубаво е да правим добро впечатление, хубаво е да бъдем харесвани, хубаво е да ни обичат, хубаво е да приемат обичта ни с обич...хубаво е. Но ефектът е несравнимо по-голям, когато това се получава на база собствени усилия и собствени заслуги, без да включваме нечие омаловажаване или пренебрегване. Без изявата ни да включва сравняване и съревноваване. Нима не е възможно да се покажеш, да се харесаш без да засенчваш когото и да било. Напълно възможно е и повярвайте ми, с много по-голям и траен ефект. А по този начин и по-стойностни личности те забелязват и съответно те харесват. Щото когато се чувстваш харесван и уважаван, все пак обърни внимание какви са хората, дето те харесват. А и защо го правят. Щото самолюбието е главен майстор по самозаблуждение.

    От където и да го погледнеш самоизявата е основен мотив за действие. След страха. И нека да бъде! Щот страхът като мотивировка за действие прави много белѝ. И основно белѝ. Та нека да бъде самоизявата! Нека ни дарява необходимото самочувствие! Нека! Но нека това самочувствие не е за сметка на нечие подценяване, не дай Боже на нечия вреда. Особено тая работа с ближните. Радвайте се на успехите им! От това нищо не губите. И не само не губите, а и печелите, когато сте благодарни за таквиз ближни. Обичай ближния си като себе си! Нали не  е невъзможно? И когато го постигнете неусетно ще се видите  в друг един много по-добър свят, изпълнен с много по-добри хора. И още по-неусетно добрите хора ще се умножават. Аз знзм, че е така. В такъв свят живея. Но отвреме-навреме се явява някоя външна провокация, та ме туря пред клавиатурата да изписвам е такива някакви писания като това.

    Когато обаче достигнете до състояние, което няма нужда от самоизява, състояние, което те кара да се чувстваш конфортно само защото си тук и сега, без упойващи средства, моля! Тогава... Е, тогава се случват вълшебствата. Тогава се случва всичкото добро, което ти е потребно, дори и без да си го пожелал. Защото тогава и желания не те мъчат. Тогава си във вълшебството на живота си.