Странно! Този израз го ползваме обикновено за мързелуването. Гарниран с доза завист. Огромна част от събратята ни мечтаят нищо да не правят. Дори целта на ежедневието ни е да седнем и да спрем движението, особено това, дет му викат работа. С каквото и да се занимаваме през деня, стремежът е да спрем да го правим и да седнем или да легнем. Увисваме пред телевизора и се разплуваме. Наливаме питиета, тъпчем храна и си мислим, че това е щастието. Ама дали сме щастливи?!?
    Мечтата ни е да не работим. Мечтата ни е да имаме достатъчно пари, за да не се налага да ги изработваме. Още по-точно казано, мечтата ни е да можем да харчим непрекъснато пари и те да не свършват. И основното ни занятие да е нищоправене. Представяте ли си такъв живот? Всичко ти е осигурено, нямаш задължения и...и к"во? Къф е тоя живот дето нищо да не правиш? За какво си му ти такъв на живота? Кому си потребен такъв? Би ли бил щастлив в такъв живот?
    Животът е една непрекъсната промяна. Харесва ли ни или не, такъв го е сътворил Господ. Промяната, обаче е опасна за безхаберния живот. Докарва стресове разни, които се налага да усмиряваме.
      Живот си живеят...ония на яхтите, с вечното слънце и красивите жени. А жените им с богатите мъже. И вярваме в този мит. И виждаме само мързела и нищоправенето. Защо виждаме само него? Ами щото на това завиждаме. Другото, дет не е за завиждане не го виждаме. А всъщност не искаме да го видим, щото ще ни развали представата за щастие. А като я развали не можем да си мечтаем за нея такава, каквато си я представяме.      Отгоре на това се стремим да покажем нашето нищоправене, та да ни завидят. Щото, ако не ни видят и завидят не е щастие. Така както ние завиждаме на "щастливите", така и ние не сме щастливи, ако не ни завиждат. Жалка работа.
      И защо животът трябва да е в застоя като самият той е непрекъснато движение. Живот си живеят тия, дет не се движат. Е това ли е животът? Ентропията, утайката. Животът не е в утайката, затуй не утаявайте живота си, ако искате да го живеете. И открийте дейностите, които ви карат да се чувствате щастливи! И се захващайте с тях! Веднага! И тогава ще откриете, че животът не е в бездействието. И че пиенето на ракия и гледането в телевизионния екран не е действие, респективно не е живот, напротив - абдикация от живота е.
      И една забележка: трудът не е единствено физически. Има и други видове труд. Още повече, че когато се трудим осъзнато, не бързаме, не се претоварваме трудът е удоволствие. всеки за себе си може да открие удоволствието в своя труд. А открие ли го ще се откаже от мечтата си за нищоправене.
      А, да! Почивката е задължителен елемент от цялата картинка. Но почивката е истинска, когато е с цел отморяване за да бъде пълноценно последващото действие. Почивката трябва да се стреми към действието, а не действието да се стреми към почивката. Щастието  се състои в постигането на тази последователност. Не стремеж към бездействие, а стремеж към действие, към осъществяване, към себеосъществяване. Щастието е скрито точно там.  

Човек има глава на раменете не за да я гримира, а за да... учи и работи.