Дали всеки от нас има необходимост да живее в радост!?! Или съществува някакъв необясним страх у мнозина от радостта?!? Вероятно всеки иска да се радва...     
    Подозирам обаче, че малцина го умеят. Иска им се, но не смеят. Иска им се, но не знаят как. Не знаят как да се отпуснат в радостта, да се оставят на нейните правила. Чувстват се виновни, ако го сторят. Боят се от укори, от завист, от злобливи подигравки. Няма как да знаят, и в семейството им не са ги научили. Когато като деца са били щастливи са ги укорявали и дори биели. Как да се радва човек като очаква наказание?    
    А Бог е в радостта, не в тъгата, нито в нещастието.   
    Лошото е в неумението. Но още по-лошото е в ненавистта към радостта у другите. Дразни ги. Завиждат. И може би искат да им я отнемат...за себе си...или просто да я няма и у другия. 
    Радостта, обаче има едно трудно обяснимо за тези хора свойство - тя е жива само там, където ѝ се радват. Няма как да я вземеш, да я пуснеш в собствената си бездна от страхове, завист и неверие и тя да продължи да съществува като радост. Радостта живее от радост, вяра, любов. Няма ли ги изчезва, престава да съществува като радост, превръща се в тъга, злост, ярост, в злоба...с каквото там се захранва, но вече не е радост. 
    И такива хора, а те са повечето от нас, възпитават деца. Възпитават ги в собствените си ценности и житейски философии. Как, мислите, ще ги възпитат?
    А децата са олицетворение на радостта, радват се на живота си, създадени са да се радват. Но възрастните, ах тези възрастни! Сърдят им се, карат им се, карат ги да се чувстват виновни заради радостта си. И постепенно, най-напред у дома, после в училище, сетне на улицата, радостта им бива отнемана, потискана и унищожавана. И те се превръщат в по-голямата част от възрастното човечество, цивилизованото човечество, лишено от радост. Защото цивилизацията ни учи на бизнес, на дисциплина, на послушание, но не знае да ни учи на радост. 
    Измислили сме какви ли не заместители на радостта. Но те не са онази радост, която изпълва съществото ни и ни дарява с вяра, любов и доброта. А посредством тия три съставки на живота той е един по-различен живот, пълен с благодарност. Е там Бог раздава щедро от своята божествена радост. Малцина го познават този живот. 
    Другите ли? Те не вярват в съществуването му.