Бог е Любов. Тъй че за да живеем в Него, с Него и чрез Него се налага да живеем в любов, с любов и чрез любов. Така ще може да усетим присъствието Му, да заслужим благодатта Му, да Го познаем. Това е условието - Любов!
     Той ни е дал и свободата на избора. Макар да знае какъв избор ще направим, все пак чака и чака  да изберем начина на Доброто и Любовта, защото там е Истината, там е верния път, там е Животът, там е Той.
      Дошли сме тук, хора, за да научим свободата си! Свободата изчистена от страхове, предразсъдъци и хорски зависимости. Свободата да сме себе си, свободата да се държим в доброто и в любовта, та да познаем истината. Защото все още в разбирането за собствената си свобода ние избираме лесното, нанадолнището на лъжата, на лошотията, на озлоблението, на завистта, на гнева. Тая свобода е зависимост от егоистичните ни страсти и обвързаности. Това не е нашата свобода, това е свободата на зависимостите и страховете.
      Той чака да научим свободата си! А за свободата са нужни сила, смелост и увереност.
      Той е извън времето, така че Неговото чакане е трудно само за нас. Той си чака, а ние тук, във времето повтаряме едни и същи грешки, породени от едни и същи наши слабости и познайте за кого е Ада?
      Откъде ни идва този Ад ли? От там, от където е тръгнал. От прародителския грях. А ние по никой начин не се стараем да излезем от коловоза на този грях. Да, тук вече няма дърво с плодове на познанието. Той, плода вече е изяден и е в гените ни. И не за оправдание за бездействието ни го казвам. Защото с дара на свободния избор, който неизменно ни е даден можем да се справим.
      Да спрем за малко и да помислим що ще рече това познание за добро и зло! Точно това, че се опитваме да изземем функцията на Господ за определяне на нещата като добри и лоши.
      Добри са тези, които на нас ни харесват и ни карат да се чувстваме добре, не ли? но същите тези неща за някой друг може да не са добри, дори вредни. М? Това, че за теб нещото е добро, сигурен ли си, че за ближния ти също е добро? Питал ли си го? Или разчиташ на някакви общностни истини, които за съседната общност не са никакви истини. Айде да не се правим на Господ! Това е основният ни грях, от който произтичат всички останали. Замисляли ли сте се, ако не оценявахме нещата като добри или лоши как щяхме да живеем? Просто щяхме да приемаме събитията и хората такива, каквито са, без да товарим случващото се с емоциите и страховете си. И тогава нямаше да е страшно, но не смеем и да си го помислим дори, защото не можем да си го представим като възможно. Веднага ни изникват някакви страхове, които в оная, другата ситуация просто нямаше да съществуват, нямаше и да знаем за тях.
      Егоизъм и липса на смирение. Смирение пред Господ и делата Му. Дори и нещо да не ни харесва и да го определяме като зло, то е Негово дело. А щом ни е пратено, то е за нас, щот сме го заслужили или пожелали по някакъв начин. Наказанието ни за това е, че всъщност виждаме повече злини, отколкото добрини. Не мислите ли? И вярата ни в доброто се е смалила за сметка за вярата в лошото.
      Много ни се иска да сме от страната на доброто, всичко наше да е добро, да бъдем определяни като добри, но дали това добро е добро в очите на Господ?
      И всичкото това съревнование и сравнение с околните, с ближните, стремежът да се покажем по-по от колегата, от съседа, от брата произтича от вредната ни представа за добро и зло, за по-добро от доброто на другия. А ако нещо добро ни се струва недостижимо за нас, к"во прайм? Завиждаме, омаловажаваме и отричаме. Е това как ви се струва?
     Всичко, което зарежда страст, нетърпение и противопоставяне е там, в греха.
     Ми да земем да се освободим от сравняването, от съревноваването, от доказването...! Айде, де!
     Там е Пътят. И Истината. И животът.