"Мисля, че нещастния човек, който парадира с нещастието си и кара другите да се чувстват длъжни за това, че той е ощетен и нещастен, не се свени да наранява. Още повече, озлобява се дори, когато другите не са нещастни."

    Защото все чуждото гледаме. Нещо не сме наясно кои сме и къде се намираме, та за ориентир и модел все по другите се равняваме. Вторачваме се в чуждото и бягаме от своето. А бягаме от своето, защото то ни налага да носим отговорност. Пък ние не щем да носим отговорност, щото се страхуваме да не допуснем грешки. А не смеем да допускаме грешки, щото ще ни критикуват. Много се пазим някой да не каже нещо за нас. Да не ни разобличат в нещо. Много сме чувствителни към отношението на другите. Особено към думите им. Да не си помислят нещо. Щото ние трябва да изглеждаме перфектни. Защо? Не знам! Къде е батко?

     Е в тая ситуация на доброволен мониторинг и контрол не сме много ок. Хем я търсим (ситуацията), хем не я харесваме. Хем недоволстваме от другите, хем търсим тяхното одобрение. Хем не ги харесваме, хем искаме те да ни харесват. Хем се стараем да предизвикаме завистта им, хем ние завиждаме.

    Еми да! Нещастни сме. И в нещастието си ни се ще и другите да са нещастни. Защо ли? Защото животът е такъв, нещастен. И тия, дето не са нещастни, са заблудени. Та полагаме усилия да им докажем, че не е редно да не са нещастни. Реалността е в нещастието. Другото е измама и наивност. Ние, умните, сме задължително нещастни.

    Еми да! Мразим ги ония нещастници, дето не са нещастни. К"во да им обичаме на тия тъпанари! Залупеняци и егоисти! Я колко нещастие има по света. Освен това аз в нещастието си съм праведен, мъченик дори.

    Ако имах повече пари, нямаше да съм толкова нещастен. Ония, с парите, си оправиха живота. И ми се струват щастливи. Щастието не било в парите. Но аз съм нещастен, като ми ги няма парите, дето да ме направят щастлив.

    Освен това нещастието изисква от другите. Все пак нали може да ми се помогне в нещастието ми? Да получа, не да дам.

    Защото нещастния не е добричък, но то е защото си има нещастие.

    Да се оправдаем с нещастието си, братя и сестри. Защо да полагаме усилия за каквото и да било след като сме нещастни. Отговорността е бреме, братя и сестри, а нещастието ни освобождава от това бреме. По-лесно е да сме нещастни, отколкото добри и отговорни. Защо да ни е усилно и трудно като може да сме нещастни. А тогава има голяма вероятност да минем и за добрички. Поне да изглеждаме така! М?