Абе сe да съм бавноразвиваща, ама чак на 58 да осъзная, че тия дето изискват от нас не искат да сме по-добри и по-оправни от тях, a напротив, си е за специализирано заведение. То бива-бива да вярвам в доброто у хората, ама мойто си е клинично състояние.
    Пълно наоколо със съветници, много добрички и благоразположени. Докато си въобразяват, че с нещо те превъзхождат.
    Иначе изискват услуги като че да си им длъжен.
    В момента, в който провидят, че си преборил доста житейски несгоди, с които те безрезултатно се борят, изведнъж озлобяват и стават лоши. И вече не са ти приятели. Все си намират някаква причина за това. Най-лесно им е да я свържат с пари. Не знам защо, ама там са изключително изобретателни. Щото акъла им е основно в тях, в парите. Щото в парите им е щастието. Щастие, което да показват, не да изживяват.
    Имат си някакви дребнави за мен ориентири и ако, не дай Боже, си покрил тези показатели, те намразват. Не може да си толкова добър! И ти се сърдят, нямат сили дори да ти говорят.
    А точно на тези хора и през ум не им минава, че на теб те не са ти нужни, напротив, грижа и пречка са ти. Горделивостта им не им позволява да допуснат, че без тях е по-леко и спокойно, отколкото с тях. Е, да, опитват се да ти помагат, да ти създават някакви услуги, които в повечето случаи не си ги пожелал, но все пак с това се стараят да те направят зависим от тях. Или поне така се надяват.
    Истината е, че те са зависими от теб и това ги озлобява още повече.
    Те не обичат ти да си независим. Те не обичат ти да имаш достатъчно. Те не обичат ти да си щастлив. Те не обичат ти да се радваш на това, което имаш. Не! Не обичат! Те много добре знаят какво не обичат и изобщо не са наясно какво обичат. Всъщност то няма как да са наясно с това. За да знаеш какво обичаш трябва да можеш да обичаш. Да го можеш това обичане. Но как да го можеш като си се вторачил в кривините и пропуските на другите. То не е там. Но и няма да им казваме къде е, защото едва ли ни повярват като им кажем. А и да ни повярват, с товара който носят няма да могат да си го вземат. Обичането не се съчетава с недоволството. Не се съчетава с озлоблението. Не се съчетава със сръднята. Не се съчетава с парите. Не се съчетава с конкуренцията.
    Няма как да им се получи!
    Това е от мен. Сори!

послание към някой от блог.бг.

За едни ти си лудата, за теб други са лудите. зависи какво битие си живяла преди това, със какви хора си общувала, и какъв живот си живяла.
С една дума характер, даже не знам дали е и характер при определянето кой луд кой нормален.
Несгоди, обич, пари, омраза, любов, и още нещо.

Абе аз на теб не ти ли казах че си откачалка по начина по който разсъждаваш?

защо тогава ти е любов като искаш да си независима?

Двама души които се обичат и има любов между тях, винаги са зависими един от друг!


Откачалка си, разбра ли.

човек да е станал злобен, трябва да има някаква причина. Никой не се е родил злобен!

Ние, лудите. Вие, нормалните сте ония, другите. С този текст си доказвам откаченото състояние. Не оспорвам изводите Ви. А за злобата: при едни и същи обстоятелства едни озлобяват, а други се смиряват. Вие, Александър, определено не сте от вторите.

избивай си комплексите тука.
Нито от първите съм нито от вторите!
Ненормално е човек като теб да расъждава, че съм сприхав, сприхав съм кво да се прави, характер.

Ама си откачалка по разбирания, да го знаеш.