Любовта винаги е нещо ново, непознато, вълнуващо. Старите, познати и скучни неща създават ли ви любов? Ако да, вие трябва да ми кажете как ви се получава.

    Ако сте се затворили в зоната си на комфорт и извън нея сте несигурни и плахи трудничко ще ви споходи любовта. Любовта е свобода, не ограничение, любовта е действие, не очакване, любовта е новото, не остарялото. Любовта е там, където сме несигурни, където има тръпка.

    А ако се опитваме да приспособяваме новото, това с тръпката, в нашето си утъпкано и сигурно пространство, то или ще избяга, или ще се превърне много бързо в нелюбов, в някакъв интерес, зависимост или страх. Но това вече никога няма да бъде любов.

    Много пъти тук е ставало дума, че страхът е голямата спирачка на любовта. Колкото повече страхове, толкова по-малко любов. А страхът е фактор, основният за пренебрегване фактор при приемането и прегръщането на новостите. Страхът обича старото и познатото. Новото изисква смелост, новото изисква любов. Без любов няма как да приемеш нещо непознато, а в този смисъл и несигурно. Единствено любовта оправдава стремежа към новото и непознатото, но пък се отплаща. С още повече любов.

    Като казвам ново нямам предвид само нови хора. И те, но не само. Нови дейности, нови събития, нови трудове, нови начала, нови места, нови знания,…добавете си сами вашите новости. Но новости, в които има нещо непознато, нещо плашещо, нещо вълнуващо. Там живее любовта.

    И ако си мислите, че имате любов като сте я съсредоточили в една личност, то това не е любов, то е страх и егоизъм. Тази личност ще се чувства обичана, ако вие обичате света, в който живее, нещата, с които се занимава, хората, с които общува. Тази личност ще се чувства обичана, ако вие обичате нейното щастие и не изисквате непременно то да е свързано единствено с вас. Е тогава обичате истински, тогава вашият обект на любов се чувства обичан и тогава вашата взаимна любов ще просъществува във времето. Иначе ще е или имитация, или взаимен интерес. Или няма да я бъде във времето.

    Много често чувам: „Мразя това, мразя онова, мразя нам к‘во си…“ Питам: „А какво обичаш?“ Отговорът често е: „Ами обичам определен човек.“ Не! Не може да мразиш много неща, а да обичаш едно нещо. Не! Категорично не! Ти като не можеш да обичаш живота и всичко в него, кое ти дава гаранция, че чувствата ти към този човек са любов? Любовта е умение, не зависимост и обвързаност, не и сметка. Ако твоя човек не се чувства обичан, в един момент ще си тръгне от теб, защото това, което му даваш е нелюбов, макар и ти да го усещаш като любов. Когато твоят човек не е щастлив с такава нелюбов съм сигурна, че го усещаш. И недоволстваш. Но твоето недоволство още повече отдалечава твоят човек от теб.

    Какво да сториш ли? Огледай се за нещата, които си способен да обичаш и ги обичай. Развивай любовта си в различни начинания. Но не като отмъщение, а като начин да се научиш да обичаш, та да предпазиш връзките си от разпадане. Не е лесно, но любовта го заслужава. 
    От друга страна това е основната ни задача тук на земята - да се научим да обичаме. Нищо друго не е по-важно. Затова, когато не сме си научили урока, търпим доста неудовлетворения и неуспехи.