Не ми го побира главата - как може най-добрия и благонамерения си, когато очакваш някаква услуга или келепир и най-озлобения към същия човек да си, ако не ти е потребен. Много си добричък, когато се надяваш на някаква полза и обратно озлобен и недобронамерен, когато не я получаваш. Начи човека насреща няма никаква стойност. Има дотолкова, доколкото на теб ти е полезен. Е това не го разбирам. Да ти го няма твоето собствено достойнство, да се правиш на маймуна заради полза някаква. Не че и в друг случай това със злобата е достойно. Как може да се поставяш в зависимост от това, което могат да ти дадат другите. Начи не разчиташ достатъчно на себе си. Това ясно. Явно не можеш и затова гледаш да извлечеш от другите. Щом имат повече е добре да им се вземе. Но като речат да ни дадат не е достатъчно добре, щото щом дават доброволно, значи могат да дадат и повече. Щом дават доброволно, значи имат в повече. Значи още може. Малко е. Да взимаме от другите. Защото те имат. А аз нямам.

    ...

    Не, мойто! Проблемът не е в това, че ти нямаш. Защото ти не е като да нямаш. Ти просто се вглеждаш в чуждото. Защото ти е заложено, че другите не заслужават да имат повече, а ти винаги си ощетен. Защото не искаш да си равен с другите, а искаш да си повече от тях. Защото ти е бедняшко мисленето и самочувствието, а не портмонето. А с бедняшкото си мислене ти никога, ама никога, няма да си богат. Богатството започва от мисълта, преминава в самочувствието и тогава животът започва да ти дава. Което ще рече, че е нужно да се научиш да си доволен и благодарен на това, което получаваш, тогава чак богатството започва да те спохожда.

    Да очакваш от другите. Някой друг да е придобил нещо и ти да ламтиш да се облагодетелстваш. Завист. Злоба. Бедняшко самосъзнание. Невяра и ... нещастие. Неувереност и мързел. Страхове и оправдания. Безволие и хедонизъм. И колкото са ти повече оправданията, толкова по-смотан си. Съжалявам. Непоклатима истина!

    Самосъзнание на аутсайдер. Стръвно умение да се грижим за дребнавото си ежедневие и никаква воля да се грижим за живота си. Или по-точно животът ни се състои от ежедневните малки удоволствия, по възможност предвидими и еднакви, та да не се изморяваме излишно. А от ония, дето успяват в живота к’вото можем да изкопчим. Хубаво е да получаваме, ама никак не е хубаво да даваме. Ебаси живота!

    Нещастници! Загубеняци! Сега е на мода думата "лузъри". Ма наш"та е по-благовзучна и мелодична. И натоварена с повече злоба и емоция. "Загубеняк" - бе друго си е! Ама и те не са виновни - семейна среда със съответното възпитание поколения наред. Сигурно десетки, а може би стотици поколения. Как да са виновни днешните продукти от това възпитание и начин на живот, чиито резултат е слугинският манталитет с необходимата за това хитрост. Какво правим? То май някой вече го прави. Пише го в първата заповед на паметника в щата Джорджия, в близост до градчето Елбъртън.

Апология на богатите? Презрение към бедните? Това е американски стил.
А забравеният поет и прехвален сатирик Радой Ралин има стих:
В тоя стар квартал където
Сродява всички бедността
И още непроходило детето
До гроба знай си участта...
А един милионер обяснявал забогатяването си така -
- Бях беден. Купих една ябълка, излъсках я, продадох я и купих две. Излъсках ги, продадох ги и купих четири. И тогава умря леля и ми остави 30 милиона.
Случва се беден да забогатее, но рядко. Случва се и богат да обеднее по изключение.
Социалното положение има мощна наследственост и връзката със способностите е сложна и проблемна. Така разглежда въпроса и Библията, а евреите ги разбират тия работи.

Здравей, Ели. Прави ми впечатление, че м,ного младежи нямат интереси и цели. Аз също малко къусно си поставих целите и приоритетите, но още ги следвам. През последните няколко години постигнах успехи и удовлетворение. Аутсайдерът може със силна воля и желание да превъзмогне дадената участ, а защо не и да се превърне във фаворит.
Поздрави!