"Надеждите са сънища за будните." - Платон

     Надеждата в утрешния ден. А сега, де! Ако днес не си си свършил работата  както трябва, утре на какво се надяваш! Вероятно на същото. Утре нещото да се случи. Или вдругиден. Или още по-натам. Но да вземе, че да се случи най-после! То хубаво ама какво би могло да се случи утре, ако днес не си го подготвил, ако не си положил някакви основи? Ако не полагаш усилия постоянно, докато не видиш някакви, макар и малки промени към желаното състояние. 
    “Учителю, докога ще чакаме промяната към добро?” Ако само ще чакаме, ще си останем само с чакането. Шикалки на търкалета. Същото като с късмета. Къф късмет, кви 5 лева! Нищо не си направил, ама ако може нещо ей така отгоре да дойде. Отгоре идва, но не при всеки. Идва при вярата, идва при доброто, идва при действието. С отметката че и вярата и доброто са действие. Ако не са действие, не са и вяра и добро. 
    Късмет! Дивотии за безделници. И за страхливци. И за безверници. Късметът е за неуверените и мързеливите. За които надеждата в късмета не свършва. Защото все не идва. 
   Така е и със спомените. Брей какво велико минало, каква младост, каква ерекция! Същото бездейно мечтание, само че по миналото. Което по всяка вероятност не е и било баш такова, каквото ни се иска да си го спомняме. Щото вече нема доказателствени свидетелства за пред другите. Или се надяваме да нема. 
    Все си мисля, че ако си изживяваш деня си пълноценно, хич няма и да се сетиш за некви отминали велики геройства. А и няма да ти остава време да тъжиш за нещо вече несъществуващо. Щото когато надграждаш себе си постоянно и непрекъснато, няма как нещо остаряло и неактуално да те тегли. 
    Само че, ако най-вълнуващото ти преживяване е да се подредиш до софрата и да си стъкмиш селфи за във фейса, тогава не знам. Наистина не знам! Тогава може би миналото е ценно, а бъдещето разчита на късмета. Може би.