Цял живот се учим да обичаме. Разбира се, само който иска се учи. Само който има интерес към тази наука, върви с нея и устоява в нея цял живот. До съвършената любов по подразбиране едва ли някой от нас би могъл да достигне. Но както е казал Конфуций, пътят към съвършенството е достоен. Цял живот се учим да обичаме. И все нови и нови неща научаваме. Иска ни се да обичаме така, че да живеем в синхрон с любовта си. Да бъде любовта ни без желания и егоизъм. Любовта и егоизма са с противоположни посоки. Едното расте, другото намалява. Ако се очистим от егоизма, любовта ни ще е в хармония с живота ни. Но как да се очисти човек от егоизма? Как да се освободи напълно от него? Дали е възможно? То всъщност всичко е възможно. 
    Излиза че по-егоистите, по-не обичат. Това може да ни служи като индикация за способността на другите да обичат. А егоистите около нас са много. Което ще рече, че те не живеят живота си с любов, а водени от интересите си. Трудно е за вярване, но така излиза на теория. 
    Господи, дали интересът движи света, а не любовта?
    Живеейки живота си чрез любовта, получаваш доволство от това и от живота си, имаш много любов и непрекъснато се стремиш към още. По този начин любовта направлява живота ти. Само дето не бива да очакваш разбиране от околните. Те несъзнателно ще търсят материален интерес в мотивите ти за действие. И това трябва да е ясно пред очите ти. 
    За тях (егоистите) любовта е оправдание, а не мотив. А за любящите хора мотивът е любовта, докато земните потребности са оправдание и обяснение за действията им. Няма кой да им повярва, но то пък за какво им е да им вярват! Трудно се приемат такива мотиви, камо ли да бъдат обичани от онези, нелюбящите. 
    Наличието на млади хора в живота на по-възрастния човек са признак, че той живее чрез любовта си. Те, младите, се ръководят преимуществено от любовта си, затова и биват привлечени от любовта у другите. Колко ли са немладите хора, които продължават да ръководят действията си от любовта в сърцето им!?! Това са тези, които движат живота си съобразно духовните си потребности. Хубаво е да имаш такива познати, които да са част от ежедневието ти. 
    Хубаво е да успяваме да се чистим от егоизма си, за да постигаме хармония в любовта си. Егоизмът се проявява в копнежа, желанието, търсенето на ответна любовна реакция. Да, искаме да сме обичани. Защо ли? Защото обичаме. 
    Трябва да се научим да живеем със собствената си любов, да я разпръскваме наоколо контролирано и мъдро. Да я ползваме така, тъй като нея така или иначе я има, че да сме щастливи с нея. Да потребяваме любовта си така, че да извличаме щастие за себе си. Тя, любовта и без туй е един неизчерпаем източник на щастие. Да бъдем щастливи с любовта си! Да хармонизираме така съществуванието си с любовта си, че да създаваме щастие за себе и около себе си. Любовта е достатъчно голяма, че това да е възможно. Ако е любов, де. 
    Стане ли ти тъжно или трудно - чистѝ егоизма, чистѝ! Чистѝ, докато отново откриеш щастието! Защото то е там, в любовта ти. 
                                                                                                 
                                                                                                           5.11.2011