Не ги неглижирай! Те ни управляват. Те управляват света. В тях е целият правилник за живота ни тук. 
    А ние ги разхвърляме наляво и надясно, без сериозна умисъл, ей тъй, да бъдем чути. Или по-скоро да покажем компетентност и информираност.
    Мнооого говор бе, хора! Пълно е с хора, които искат да бъдат чути. Не е нужно сякаш, толкова много да се говори. Вярно, че Бог е Слово, ама Той като го Е казал, го Е и направил. И ние сме тук да действаме. Освен да го говорим.н Да вярваме и да обичаме чрез действие, а не само на думи. Живейте го тоя живот, не го одумвайте! Колкото по действаш, толкова по не ти се говори. А и не ти се слуша.
    Странно как масовият разговор е за това как обществената организация е калпава и как не можем да се справим със задачите и мераците си. Ма кат си некадърен да насочиш енергията си в правилната за разрешаването на проблемите си посока и място, никой не ти е виновен. Има институции, които за това съществуват. Ама на теб ти се иска, ако може друг да свърши работата, а ти да ползваш облагите. И да си платиш за свършената работа, че е по-лесно. На това баш му викат подпомагане на корупцията. Страх от институции, страх от самоинициатива, ниска самооценка, липса на самоувереност. "Ма то няма да стане!" Хубаво, ама ти пробва ли? Не си. Провинциален манталитет, разчитащ на познанства, не на институции. Нещастна нация. Но пък много говори. За това как не са добре нещата. Те и добре да са, тя пак ще намери за какво да говори. Много да говори. И да е важна, щото говори. 
    В предизборните ни периоди, зачестили в последните години, какво предпочитаме? Да ни говорят. Как нещата не са добре. И да ни говорят за некви фантасмагорични, вълшебни начини за оправяне. С един замах на вълшебната пръчка. И ние им гласуваме. Щото хубаво ни говорят. Имат ли капацитет за изпълнение на изговорените думи не ни се иска да му мислим. Те нали го казаха. То лесно се говори. Изпълнението на дело е нещо по-различно. Там се иска добра организация, добри специалисти и мисъл за общественото благо. На думи ги докарват тия неща, но на дело кога последно ги видяхте? Или те ваште ш’го направят. Добре!
    Е много говорене! Много! Че то кой да чуеш по-напред! Всеки говори. По много. Ужас! Кога действате, бе хора? А кога ще действаме ние, ако решим да ви изслушваме всичките? Брей, мечтая си за тишина. Господи, колко е изместен фокусът! Но щом е така, така Е решил. Знам! Все пак си мечтая да бъде тихо! Поне за малко. И смирено. Да бъде смирено! Смирено иде от мир. Да бъде мир!