За да те обича животът ти и ти трябва да проявяваш обич към него. Не мислиш ли? Коректно ли е, според теб да проявяваш настървено недоволството си от хората и събитията, които животът ти предоставя и същевременно да желаеш неговата благословия? Недоволството и неблагодарността не привличат обич. Ти обичаш ли да общуваш с хора недоволни и неблагодарни на теб и поведението ти? А твоят живот защо да те обича, ако и ти правиш същото? 
    Що не пробваш да се постараеш да бъдеш благодарен дори за нещата, които получаваш? Може да не си ги искал, но може би те са нещата, които са ти нужни. Пробвай да си благодарен в сърцето си, да се радваш на малките радости, да си им благодарен, пък да видим тогава резултата! 
    Той, животът ти, също се нуждае от любов и я дава там, където неговата любов бива приемана с любов. Ако ти даваш любов, а получаваш неблагодарност и недоволство, ще продължаваш ли да я даваш? А животът ти защо да го прави? 
    При житейски обрат проличава кои от близките ти са ти наистина близки. И кои отпадат от живота ти. Добре е отпадналите да не ги приемаш отново. Те пак ще те предадат. И ще те дърпат в лошотията и неблагодарността.
    Който няма собствени ценностни критерии, както и собствено мнение за живота около себе си, се придържа към външни такива. Живее и мисли според наложените му отвън мнения и оценки. И нарича това мода. Модата е за загубилите себе си. Не точно загубили, те никога не са се търсили. Или да си купи "Айфон" и чанта "Фурла", когато се види с пари. Изгубени в превода хора. Обаче модерни. Които гледат на живота през парите и еб...то. Друга гледна точка не им е нужна. Това стига. И ако може да са известни. С нещо си. Това не носи благодарност, това носи алчност.
    Случва ли ви се да благодарите? Ей тъй, без да ви чува, вижда или чете някой. Ей тъй, насаме със себе си. Да усетите, че сте изпълнени с благодарност. Да благодарите от цялото си сърце на творението. Случвало ли ви се е? И ако да, колко често това се случва? Тия фейсбук етикети “елате ме вижте колко съм благороден!” не се броят. Е, ако ви се случва, поздравления за израстването! 
    Ако ли не, се опитайте да се обърнете към себе си! Към себе си, чрез себе си и от свое име. Способни ли сте на това упражнение, ще достигнете и до благодарността.