Не забравяй целта! 
    Тръгнал си да вършиш нещо. Ми върши го! Ма някой казал нещо. Ма някой нещо те обидил. Ма някой бил груб с теб. И к’во от това? Ти за какво си тръгнал? Да се показваш колко си прав или да си свършиш работата. 
    Ма кой какво казал. Ма кой какво си мисли. Ми да си мисли и да си казва. Ти имаш ли власт над мислите на другия? Или ти се иска да имаш? Иска ти се, ама нямаш! Ня-маш!   
    Не ти трябва да доказваш и да се доказваш! Не губи целта! Защото ако се загубиш в безсмислени спорове, в които се опитва да те въвлече този, който не иска да ти помогне, затъваш в тях и твоята работа отива на кино.
    Не губи целта!
    Да си мислят, каквото им е угодно, да си говорят, каквото им  харесва, ти си имаш цел. Не я забравяй! И си я следвай! Без излишна емоция, моля!  
    Обидата е вид манипулация. Обиждат те и не ти вършат работата. Нека си обиждат, ти си имаш задача. 
    Тяхната слабост може да е твоята сила много лесно. Само подтисни егото си! И си победителят. Както и да се усукват, ти си имаш цел. Изключваш емоциите и я постигаш!  
    Ма той що така? Ми щото не иска да ти помогне. Ми щото ти завижда. Ми щото иска пари. Ми щото...не те интересува що! Стоиш твърдо и спокойно и чакаш да ти свърши работата. Неговата емоция е твоята сила. Неговата емоция е неговата слабост. Ти си победителят! Да знаеш!
    Или заврял си се в някакви взаимоотношения. Същото е. Защо си там? Заради какво се завря в тях? 
    Ама отсрещния май не може да ти даде това, за което си там. И се почва със заместители и с неглижиране на твоята цел. Почват се разни заблуди и уж важности. Важностите са за другия, но не са твоите, не забравяй! Твоята цел е пропаднала, няма я вече. 
    Еми като я няма, ти защо си още там? Не забравяй защо си почнала! Оказва се, че няма да се получи. Другият и да е имал желание да го стори в началната си емоция, с времето се връща към себе си, и това, което за него е несъществено го неглижира. А то е най-важното за теб. 
    Еми за да си честна със себе си, разтуряш връзката. Оня отсреща може и да не разбере що така. Бе Миме. Щото неговата ценност е някаква, каквато не е твоята. Старае се, но според неговата си ценностна система. Не предполага, че твоята не е същата. Не може дори да си представи, че е възможно съществуването на няк’ва различна ценностна система. 
    И двамата сте се заблудили. Ти, защото си повярвала, че тоя баш ще ти даде това, на което държиш, а другият, защото не му се вярва, че за теб това е съществено. Приема го за начална еуфория. Като при него. Но при теб не е така. Ти си имаш потребност, която не се удовлетворява. Ми за к’во си с него! А де? 
    Ценностна система. Градирането на ценностите в нея. Ако разликите са съществени по-добре не се мъчете и двамата ми ритайте менчето!