Не съм нито русофил, не съм нито американофил. Нито някакъв друг -фил. С какво другите нации са по-добри от моята, та да съм техен поклонник!?! Особено пък тези двете, чиито филии и фобии разделят упорито и устойчиво моята си.
    Обаче! – не съм и -фоб. Как бих могла да бъда нечии –фоб, без да съм изяла торба сол с някои от тях! Нито с едните, нито с другите съм яла сол. На едната ѝ ядох попарата години наред със или без сол - никой не ме питаше как я обичам и изобщо ям ли попара. Трябваше да ми харесва, друга опция нямаше. Но то не е като да седнеш с някой доброволно да ядеш сол. По-различно иде. Няма как да съм фил на нация, за която обществените правила се определят от моментната емоция, често етанолно подсилена и с никакво усещане за дълг и лоялност към обществото. Но няма как да съм фил и на такава, за която движещата сила и правда са сметката и печалбата. И нищо друго. И едните и другите играят човещина и загриженост, за да се възползват от нас и други такива абдали като нас, прикривайки зад ролята егоизма и страховете си. Различни роли с една цел.
    Унищожила съм торби сол единствено с нашенци. И продължавам да го правя. Не че съм очарована и от нас си де, но съм част от тази нация и се гордея със себе си. Не смятам, че ние, българите сме по-по-най, но съм от тази страна на барикадата и смятам да се боря за каузата на присъстващите  от тази страна. Патриоти, дето се бият в гърдите предимно на думи и на маса – дал Бог. Предатели – също. Въпреки това, аз оставам от тази страна на барикадата. И американофилите и русофилите за мен са предатели, подлизурковци и страхливци. Ама такива валяло във всяка нация. Ние не сме изключение. Разликата е само в прилагането на законите. Щото нихилистите се напъват да ни изкарат по-по-най и в слабостите ни. За да сме велики в нещо, та макар и да е от най-тъмната страна на величието. Ама…щом им е хубаво…да си дълбаят там.
    Не сме най-добрите, но това сме ние, и на каквото и да се правим, това няма да ни промени. Пак ще сме си ние. Ние, българите (по Митко Динев). И да се хулим и да се величаем, все това сме. Ами хайде да вземем да се погледнем като това, което сме и да се вземем в ръце, щото нито ония с парите, нито ония с водката ги е грижа за нас, ако нямат някаква изгода от това.

Много хубаво, ама толкова наивно...Всяко нещо е във взаимодействие с други неща, иска, или не. Ако имаш двама съседи Иван и Драган, кое е по-добре да си им филка, фобка, или да нямаш отношение никакво? Ами ти дори да нямаш, това не значи, че те нямат към теб... и какво правим тогава? Когато има два полюса, избора на един от тях е почти неизбежен... най-лошото е, че понякога този избор дори не зависи от нас като цяло. Но всеки сам избира за себе си "с кого да яде сол".
Що се отнася до "попарата", аз съм сърбали и на едните и на другите и може руската да не ми е била много вкусна, но щатската е отровна.

Филията заслепява, фобията също, та затова не избирам нито едното , нито другото. Предпочитам да гледам, доколкото ми е дадено. И Земята има да два полюса, но не сме струпани по тях, нали? Даже напротив. Друг е въпросът дали да поставяме братушките и брадърите на някакви полюси. И да, добре е, Мерлин, да не ядете повече щатска попара, щом ви трови.