Замислих се, всъщност познавам ли истински свободен човек, който да не е, все пак, клинично освидетелстван. Ми...трудно ми е да се сетя. Свободата. Примамливо и оправдателно понятие за част от действията ни. И сега хората наизлизаха по улиците и площадите да си търсят свободата от мафията, от настоящото правителство, от...и други зависимости. А като махнем тия ще си турим други. Е това ли ни е свободата, да ни управлява някой друг, не тоя. Ама да ни управлява. И да взима решенията за нашия живот. Е това ли ни е свободата? Хубаво, избрали сме да живеем в демократично държавно устройство, ама се оплакваме, че това тук не е такова. Δημοκρατια - народовластие не означава анархия, а участие във властта, с други думи казано да взимаме участие в управлението на собствения си живот, което ще рече да поемем отговорността за него, вместо да чакаме друг да ни оправи живота. Отговорността на свободата е висша степен отговорност. Свободата е взимане на решения, осъществяването им, както и поемането на отговорността за грешките. А като чакаме оня от властта да върши нашата работа, касаеща нашия собствен живот и той да носи вината за нашите неуспехи, е това е отказ от личната ни свобода. Е това са нервите, недоволството и завистта, в които сами се вкарваме с този отказ. Да, изисква се смелост, изисква се самоувереност, изискват се познания за това, което искаме, но точно тези неща никой не може да ни ги влее отвън, ако ние самите не се отворим за тях. Вярно, че още от малки деца ни учат да слушкаме, да се подчиняваме и много много да не се изявяваме. Затуй, айде да не се радваме много на послушните си деца, щото по-голяма е вероятността от тях да излезнат същите неудачници като нас. Ако у нас още от младенци не са възпитавали самочувствие, самостоятелност и решителност, нека не правим същите пропуски с нашите деца и внуци! Белким те преживеят демокрацията, за която ние си говорим (само говорим).
    Свободата не е само протестиране, опониране и недоволстване от силния, свободата е активно участие в живота на обществото, но най-вече в своя собствен живот. Участие в дейностите на махалата, на квартала, на града, участие в обществото с каквото можем и каквото е по силите ни. Грижата единствено за търбуха, имиджа и портмонето не те прави демократ, а егоист, надяващ се някой друг да му изгради демокрацията, от която да черпиш благини. Но за да вземеш някой трябва да даде. Ако ти не даваш, някой друг ще вземе. Това, че ходиш на работа също не те прави участник в демократичния процес, ти ходиш там за заплатата, която ти дават, а не с идеята да си полезен на обществото.

    Знам, преодоляването на неувереността, на страховете и ограниченията, които сами сме си сътворили е трудна задача, но ако искаме да ни се случи това преодоляване друг не може да го стори за нас, наша задача си е.

    Свободата да имаме това, което искаме е свободата да сме благодарни на живота, който живеем. Свободата да сме отворени към хората в нашия живот е свободата да обичаме и да се усещаме обичани и потребни. Свободата да носим отговорност към обществото, в което живеем е свободата, която става наша същност. И повече не си задаваме въпроси за свободата, а просто я живеем. Нашата свобода не пречи никому, а ако пречи, то е на тези, които се страхуват от нея и не я умеят, тези които се дразнят от свободата на другия, щото нямат своята. Наистина свободата е страшна и затова малцина я познават. Свободата не е еднаквост, свободата е разнообразие. Свободата не е контрол и власт, контрола и властта са непознаване на свободата. Контрола и властта са наличие на много страхове. Свободата е свобода от страховете ни. Победата над нашите страхове е изпълването ни със свобода. Свободата не е угаждане и харесване, свободата е независимост от одобрението на когото и да било. Демокрация от роби не се гради! Свободата е знание, че това което сме е силата и съвършенството, които са ни необходими, за да осъзнаем, че всичко което ни е нужно е вътре в нас и всичко, към което се стремим, зависи само от нашите усилия.

    Свободата не е неспазване на обществения ред. Свободата е свобода в обществото. Ако си някъде напълно сам, за каква свобода говорим? Свободата е "за", а не "против", както мнозина смятат. Когато живееш свободата си, тогава няма недоволство, защото недоволството е наличие на зависимост. За необходимостта ни от зависимост в следващия пост... 

Здравей, eli23. Свободен човек е относително понятие. Зависи кой какво разбира; дали независим, дали с възможности или да може да си позволи всичко. В повечето случаи ограничението идва от пари, но често и от интересите и амбициите на индивида.
Поздрави!

Вероятно има много "свободни"- но едва ли са наред с главата. При нас в Германия свободните (и изцяло нормалните) са мнозинство .

Здравейте! Свободата е състояние на духа, мисля. За мен тя е абсолютно, а не относително понятие.

Оскъдни са ми познанията за германците, но малкото което знам за тях е, че са достатъчно роботизирани, та да имат обективна визия за свободата. Ако нормално означава да сме като другите, тогава имаме наличие на колективно мислене, а не индивидуално. Там свободата е излишно да се споменава.