Независимостта е начин на живот, всеки ден, всеки час, всяка секунда. Иначе не е независимост.

    Колцина от нас не си търсят непрекъснато някакви зависимости? Щото да се намерят някак си. Но със зависимостите пътуването е в обратна посока.

    Ще кажете, абсолютна независимост няма! Е няма, така е! Ние сме общност от личности, които за да пребивават в тази общност са, по някакъв начин зависими от нейните правила на съществуване. Правила за съществуване на общността - да, но правила, наложени от нечии лични интереси - не! Личните интереси, във всички случаи, са против сплотяването на общността като цяло. А в днешния ден говорим за общността на всичкия ни български народ. Все пак.

    Та думата беше за зависимостите, без които не можем да минем. Има ги!

    Господ ни е дарил свободната воля и посредством нея ние сме свободни да избираме зависимостите си. Парадоксално ли ви звучи? Да! Но нека си дадем сметка, че всичко стойностно и значимо в този живот, всичко, носещо сила и просветление е основано на парадокси. Примерите - друг път. В друго писание.

    Та! Когато съзнателно избираме нашите зависимости, следва да съблюдаваме и техните правила и изисквания. Съобразяването със свободно избрани зависимости, не е тежест и задължение, а още по-силен усет за свобода. Ако ти е тежест, просто смени тая зависимост с друга! Ако искаш да се усещаш независим. Ако не - каквито и зависимости да си избереш, все ще си дълбоко зависим и неудовлетворен.

    Независимостта ни се изразява във всяко едно наше действие, всяка дума, всеки жест. Иначе - нея я няма. Тя трябва да се поддържа, за да живее. С всичко стойностно е така. Ако не го поддържаш, не го храниш, него го няма, отишло си е!
    А държавната независимост се управлява от независими люде. Ако управниците не са осъзнали собствената си независимост, независимата ни държава се налага да почака за други управници. И всеки път така, докато те дойдат. Все някога ще се случи.

    Да ни е честита независимостта на нацията и държавата!