Тоя човек няма наследници. И жена няма. Но има пари. Много пари. Прави благотворителни дарения, помага там, където той смята, че бива и продължава да се занимава с това, от което е забогатял. Следователно увеличава богатството си. Как да не му завиждаш!

    Тоя човек не е с цветущо здраве. Колко му е отредил Господ ние не знаем, но той продължава да живее. За яд на завистниците и на тези, дето се страхуват от него. Няма такива ли? Има много, ама ги е срам да си кажат. То ние и не искаме да ни казват. По злобата им ги познаваме.

    Много мразим известните хора. Защо ли? Защото на всеки от нас много му се иска да е известен. Защо ли? Не знам. Може би, защото се чувства малък и незначителен и с евентуалната си известност се надява да се чувства голям и значим. Знам ли!

    Тоя човек със сигурност мисли как да използва спечеленото богатство. Не е толкова тъп, че да го кара като безсмъртен. Деца няма, жена няма (официялно), има малко близки роднини. И приятели. Това е.

Е кажете ми, толкова ли е алогично да се стреми да вложи имането си в някоя национално значима кауза. Добра ли е или лоша само времето ще покаже. За него е добра.

    Защото отсрещното мислене (на злобарите) е, че това което прави (извън своя си бизнес) го прави за пари. Той пари си има бе, хора. Предостатъчно. Злобарите ще кажат, че който има, ламти за още. За злобарите е така. Но той си има това, което му е нужно. Може би се бори за историческа слава. Но защо не, ако е за добруването на държавата. И на поданиците ѝ. Защо не?

    Дали вярвам на това, което пиша ли? - Предпочитам да вярвам на него, отколкото на озлобените му противници. А почти всички от противниците му са много озлобени. При все, че това което той иска да стори, ако е добро, ще е и за тяхно добро.