Да владеят света. Самоцел, амбиция, страст. 
    Те владеят света. Управляват го. Те са най-отгоре. Или най-отдолу, в основата.
    Но изглежда се провалиха. 
    Проваленият ни свят е благодарение на тях. Едно, че сведоха всичките човешки ценности до едно. За да е по-лесно за управление. Защото едното е по-лесно управляемо. Особено, ако е в тяхната понятийна сфера. А тя опира до “Око да види, ръка да пипне”. До там, където окото не различава и ръката не усеща, тяхната проницателност не достига. Не се и старае да достигне. Защото там те не могат да владеят и да управляват. За сметка на това полагат огромни усилия и ресурси да неглижират и прикриват онова, което не им се открива, което се открива само на дълбоката проницателност. Те там нямат работа, много по-сложно е. Все пак за света говорим. Почти целия наш свят. 
    Страхуват се. От това, дет не го разбират, дето не се вмества в техния понятиен апарат. Затова се стараят да го премахнат от съзнанието на хората. От съзнанието им. По този начин се стараят да го унищожат. Защото в съзнанието ако не съществува, съществува ли всъщност? Защото целият наш свят не е ли това, което колективното ни съзнание е възпроизвело?
    До тук добре, но нещо им се изплъзва със сигурност. Щото провалът вече е видим. И почти осъзнат. Въпреки усилията и ресурсите онова неуправляемото продължава да съществува. Нещо не им се е получило, барабар с обработката на съзнанието на мнозинството.
    То си съществува. Онова невидимото и неосезаемото. Нали все пак не всяко съзнание е податливо на техните методи на обработка. Щото то неунищожимото не се унищожава. Дори и да обработиш съзнанието на подопечните да не го регистрират и то за тях да престане да съществува остават другите, неподлежащите на манипулацията им. Останалите, необработените знаят, усещат и поддържат онова неуправляемото. 
    То си съществува и проявява влиянието от съществуването си, макар някои да не го отчитат. И да задълбават в заблудите и лъжите, които го заместват, изместват и игнорират.
    Страхът от това, което не успяваме да контролираме е голям. И ресурсът, който хвърляме за унищожаване на неунищожимото е огромен. Затова парите са крайно необходими. Многото пари са безкрайно необходими. 
    И всичко, ама всичко се превръща в пари. В единствената ценност. В единствената мерна единица. В едното. И понеже е лесно смилаема и лесно разбираема, парата се възприема от масовото съзнание. Пипа се и се вижда. И поглъща масовото съзнание. И затваря кръгозора му в собствения си трезор. 
    За нравствени ценности сега да не говорим. Те тук нямат място. Още повече, че и самите те не искат да се наместват на такова място. 
    Унищожаването на женското начало чрез трансджендъризма е част от този пъклен план. Там, в женското начало се помества това неунищожимото и неконтролируемото. Защото там се намират неуловимите чрез 5-те сетива дадености. Там всъщност е страшното. И затова е по-добре да се унищожи. По-скоро да се унищожи влиянието на това страшно и необяснимо начало. Колкото и да толерираме мъжките момичета, то си е изкуствено и ялово усилие. То започва още с началото на еманципирането на жената в миналия век и твърдо следва повелята си стигайки до днешната безполова политика. Да не казваме педерастка, че било обидно. Макар че си е баш такава. Добре, ама не разбирам като си педераст и вършиш такива неща, защо е обидно да те нарекат с това, което си?
    А то, онова страшното, срещу което се бори днешния свят, баш то ще го спаси този свят. Колкото и да се опитваме да го неглижираме, то си тук. И ще бъде. Силата му е променлива, но е неизменна част от уравнението на живота. Неуловима и непонятна, но сила. Нищо, че сензорите ни за нея са се изгубили някъде из епохите. Но само сензорите. И не при всички. 
    Явно още не вдяват, че режат клона, на който седят. Дори и да си подсигуряват резервни клони, те не знаят, че тези клони са на пясъчно дърво, без корени. 
    Каквото и изместване на центъра на ценностната система да сме осигурили, истинският център е неизменен и непобедим. Ако земем да го преоткрием като житейска истина, ще намерим и пътя. Пътят за спасението ни от днешния свят.