Най-четени
1. cchery
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Постинг
31.05.2013 16:39 -
Моята градска легенда
Автор: eli23
Категория: Регионални
Прочетен: 2117 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.03.2020 19:36
Прочетен: 2117 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 14.03.2020 19:36
И аз живея в град. Макар броят на жителите му да е по-малък от този в един малък столичен квартал...Но град.
Имаме си една млада градска легенда, то-о-олкова млада, че още не е легенда, но притежаваща всички признаци да се превърне в достойна такава.
Не съм присъствала на случката. Присъствах на оживените коментари 1-2 часа след нея.
Прибирах се от работа в един летен ден преди повече от година, а пред махленската кръчма...калабалък. Естествено спрях (с колата де) и слязох да се влея в суматохата, пък и да се подкрепя с едно след работния ден, при това беше почивен, но за мене - работен.
Още с появата няколко гласа се провикнаха: ”Айде ма! Къде ходиш? Изтърва събитието!”
Екстериора пред кръчмата, обаче е за описване. Първото, което ми хвана погледа бяха два снопа царевична шума, забучени някак си на дългата маса за правостоящи отпред. Оказа се били празнични букети. Постлани бяха велпапета в ролята на червен килим. Имало било и почетна стълбичка за награждаване, но това не разбрах от какво са го сътворили.
Тази подредба със сигурност е изобретение на собственика на кръчмата - доста ексцентричен тип, който сам си е лепнал прозвището Некезина, в превод от турски - скъперника.
Та Некезинът се беше издокарал с едно бяло сако, от времето на абитуриентството му, като доченият му панталон и цървулите надолу си бяха ежедневното му облекло. Некезинът сега е ок.60 годишен и толкова надебелял, че когато си пред него рискуваш ризата му да те отстреля с копчетата си. Влязъл беше някак си в това бяло сако. То, милото, геройски се справяше с това в него. А в горният му ляв джоб (то десен има ли!) старателно беше сгънато парче амбалажна хартия,фукциониращо като кърпичка, дискретно подаваща се от там.
Сигурно не съм носила фотоапарат в себе си, защото тези моменти ги няма съхранени във фототеката ми. Или съм била толкова ошашавена, че не съм се сетила за това.
А! Повода! И той е интересен.
Имаме си един съгражданин, който от 15-20 години живее в Лос Анжелис.Там е свещеник в българския православен храм „Св.Климент Охридски”. Този, отец Николай се казва, ми е връстник и приятел, доста атрактивна личност и успява всяка година да си идва за по месец в България.
Та отец Николай заложил 100 долара за този, който за 10 минути успее да се изкачи с мотор до местната хижа, която е на отстояние 7-8 км от кръчмата, намира се в Стара планина на 1470 м.н.в. Пътят е планински и е невъзможен за автомобил без двойна предавка.
Намерили се трима ентусиазирани младежи от района, които се занимават с планински мото нам к’ъф си спорт.
Секундантът пред кръчмата имал GSM връзка с този, който предварително се качил на хижата за коректно измерване на времето.
Стартирало състезанието. Оказало се обаче, че за по-малко от 10 мин. и тримата били на финала. Само за 8-9 мин. се качили до хижата.
Та 100-те долара май си ги поделили и тримата, защото такъв е бил регламента. Следите от церемонията, които аз заварих след работа са били от награждаването на победителите.
Тогава Николай ме караше да опиша случката и сигурно щеше да се получи нещо по-атрактивно за четене, предвид емоциите и по-пресните впечатления, но не знам защо тогава този екшън не ми се видя чак толкова интересен и даже забравих за него. Сега една инициатива ме подсети за това частно градско събитие, случило се в нашия малък провинциален град, но все пак град.
Благодаря ви за вниманието!
Елена
(от село)
Имаме си една млада градска легенда, то-о-олкова млада, че още не е легенда, но притежаваща всички признаци да се превърне в достойна такава.
Не съм присъствала на случката. Присъствах на оживените коментари 1-2 часа след нея.
Прибирах се от работа в един летен ден преди повече от година, а пред махленската кръчма...калабалък. Естествено спрях (с колата де) и слязох да се влея в суматохата, пък и да се подкрепя с едно след работния ден, при това беше почивен, но за мене - работен.
Още с появата няколко гласа се провикнаха: ”Айде ма! Къде ходиш? Изтърва събитието!”
Екстериора пред кръчмата, обаче е за описване. Първото, което ми хвана погледа бяха два снопа царевична шума, забучени някак си на дългата маса за правостоящи отпред. Оказа се били празнични букети. Постлани бяха велпапета в ролята на червен килим. Имало било и почетна стълбичка за награждаване, но това не разбрах от какво са го сътворили.
Тази подредба със сигурност е изобретение на собственика на кръчмата - доста ексцентричен тип, който сам си е лепнал прозвището Некезина, в превод от турски - скъперника.
Та Некезинът се беше издокарал с едно бяло сако, от времето на абитуриентството му, като доченият му панталон и цървулите надолу си бяха ежедневното му облекло. Некезинът сега е ок.60 годишен и толкова надебелял, че когато си пред него рискуваш ризата му да те отстреля с копчетата си. Влязъл беше някак си в това бяло сако. То, милото, геройски се справяше с това в него. А в горният му ляв джоб (то десен има ли!) старателно беше сгънато парче амбалажна хартия,фукциониращо като кърпичка, дискретно подаваща се от там.
Сигурно не съм носила фотоапарат в себе си, защото тези моменти ги няма съхранени във фототеката ми. Или съм била толкова ошашавена, че не съм се сетила за това.
А! Повода! И той е интересен.
Имаме си един съгражданин, който от 15-20 години живее в Лос Анжелис.Там е свещеник в българския православен храм „Св.Климент Охридски”. Този, отец Николай се казва, ми е връстник и приятел, доста атрактивна личност и успява всяка година да си идва за по месец в България.
Та отец Николай заложил 100 долара за този, който за 10 минути успее да се изкачи с мотор до местната хижа, която е на отстояние 7-8 км от кръчмата, намира се в Стара планина на 1470 м.н.в. Пътят е планински и е невъзможен за автомобил без двойна предавка.
Намерили се трима ентусиазирани младежи от района, които се занимават с планински мото нам к’ъф си спорт.
Секундантът пред кръчмата имал GSM връзка с този, който предварително се качил на хижата за коректно измерване на времето.
Стартирало състезанието. Оказало се обаче, че за по-малко от 10 мин. и тримата били на финала. Само за 8-9 мин. се качили до хижата.
Та 100-те долара май си ги поделили и тримата, защото такъв е бил регламента. Следите от церемонията, които аз заварих след работа са били от награждаването на победителите.
Тогава Николай ме караше да опиша случката и сигурно щеше да се получи нещо по-атрактивно за четене, предвид емоциите и по-пресните впечатления, но не знам защо тогава този екшън не ми се видя чак толкова интересен и даже забравих за него. Сега една инициатива ме подсети за това частно градско събитие, случило се в нашия малък провинциален град, но все пак град.
Благодаря ви за вниманието!
Елена
(от село)
© Нашите братя в Македония предадохме в ...
любовта планини мести, та една граматика...
5G (0) – Въведение към материалите за по...
любовта планини мести, та една граматика...
5G (0) – Въведение към материалите за по...
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. правописен речник
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика