Успя ли да победи смъртта!?! 
    Църквата го празнува най-тържествено. Църковните учители от първите векове са вярвали в победата и така се установява това тържество на победата. Над смъртта. 
    Разруши смъртта. Счупи адовите порти. Те излязоха из ада. 
    Обикновеният човек, дори и вярващ, не разбира защо е така. Нали ние и без друго умираме. Как така смъртта е разрушена, когато ние си умираме?!? И отгоре на всичкото ни е страх да умрем. 
    За страхът е думата. Защото, който е повярвал във Възкресението и в Победата, страхът за него е несъществен, няма го. За повярвалият очакването е в радост. Не че я чакаме, но я приемаме с радост. “Дивотии” -  казвате вие.
    Всички ние сме тук със задачи. Редно е да си изпълняваме съвестно заданията, но когато дойде времето да си идем от тук, да го сторим с радост, а не с надежда за отлагане, заради страх от промяната в нашето битие. 
    Радост от завръщането. Завръщането в Дома. Тук сме на пътешествие. Пътешествие с мисия. Завръщането у дома винаги е изпълнено с радост. Но и да не бързаме  да се приберем преди да сме си свършили работата. Затова ни е дадено и това незнание за Дома. Но дори и без знанието за него, сърцето ни тегли натам. Всеки го усеща по някакъв начин. 
    Все пак е добре да не забравяме дома си. Дори и да го забравим и приемем новото място за наш дом, истинският ни дом, така или иначе си остава такъв. Няма как да променим или унищожим мястото, от което сме тръгнали, мястото, откъдето сме пратени. То е! Искаме или не, то Е!
    Виждаме, че и на световно ниво се правят опити за забравяне на Дома, от който всички ние сме дошли. Почти всички. Мислите ли, че въпреки налаганото ни убеждение за нова парадигма ние няма да се приберем един ден там, откъдето сме тръгнали? Въпреки отричането на Дома. 
    То затова е и Второто пришествие, за преподреждане на бъркотията, която сами си създадохме. AI в борба с Отеца. Как ви се струва? AI, създаден от творението Господне в борба със Създателя на неговите създатели.
    “Блажени са вярващите” - блаженството идва от обекта на нашата вяра. 
    AI освен с Бога, се бори и със смъртта. Съревновава се с Бога в тази борба. Но AI се бори със смъртта на тялото. Така я разбира тази борба човека, който е създал ΑΙ. С всичките му страхове от смъртта на тялото. Няма вечен енергиен генератор, в това число и за живота на човешкото тяло. 
    AI няма душа. Е те там е слабостта му. Затова се старае да обсеби колкото се може повече душевна енергия от одухотворените същества, посредством собствените си неудохотворени технологични творения. Дали ще му се получи! 
    По страха ще ги познаете. Страхът от Второто пришествие, насаден им от Холивудските продукти. 
    И по радостта ще ги познаете. Тихата радост. Тихата вътрешна радост. Шумната и показна радост е проява на страха. Тя е страх. 
   Тихата, осъзната радост е истинната проява на нашата мисия, на нашия път, на Възкресението.