За собствеността

    Силата на сътворението сътвори всичко, освен мъжа, който бе замисъл на силата на разрушението. 
    В жената се чувстваше последното дихание на силата на сътворението и така тя бе като първичност само красота и красота и красота във вечност.
    От друга страна мъжът в първичност след като победи жената като неин противопол и след като жената го прие за другар я назова "моя".
    Така тя остана негова, защото беше в грях и защото не можеше вече на нищо друго да принадлежи, освен нему като мъж. Така се създаде последният бяс за човечеството, собствеността.
    Така чрез човекомъжа се тури началото на собствеността. Това бе пак замисъл на силата на разрушението за нови разрушения в света чрез борби на бяс за собственост.
    Защото това "моя" или "мое" се предаваше на всички човеци, които после се раждаха.
    Този бяс между мъжете за жена, която всеки да може да нарече "моя", бе бяс между животните човекомъже, който ги докарваше в страшно остървение. Жената, обаче, никой никога не питаше на кого тя иска да принадлежи.
    Този бяс на животното човекомъж за жена не бе подбуден от никаква любов, а бе само проявление на силата на разрушението.
    Защото любовта бива само взаимна и щом няма взаимна любов между мъжа и жената, това показва, че там се е настанила силата на разрушението и че животът на семейството тече в насилие.
    Мъжкият бяс за собственост не се ограничи само с жената, а се прояви и в други направления: в бяс за собственост на земя, в бяс за собственост на заграбени други животни, дори в бяс за насилствено заробване на други човеци. Така в беса си за собственост човекът скоро стигна до борба с всеки свой съперник за собственост. От тогава водят началото си войните между човеците за притежание.
    Тези войни, първо само между отделни човеци постепенно се превърнаха във войни между племена и между народи за собственост, което означаваше пълно господство на силата на разрушението.