За пола и невинността


    Силата на сътворението сътвори всичко във всемира заедно с жената на земята. След първородния грях на жената обаче, тя престана да бъде символ на творчество и на вечност.
    Така жената, поразена от силата на разрушението чрез мъжа, остана като продължение на силата на сътворението само чрез способността си да ражда, т.е. да създава и пресъздава смъртния човек, който по замисъла на силата на сътворението трябваше да бъде безсмъртен.
    В зародиша си човекът не е нищо друго, освен безсмъртната сила на сътворението във вид на човек-дух, безсмъртен в творчество.
    Ако жената иска до равнището на този безсмъртен човек-дух да се издигне, тя трябва от себе си пола да изгони. Същото се отнася и до мъжа. В общиарията тая безполовост на мъжа и на жената трябва да се поддържа до пълновъзрастието им (за жените на 16 годишна възраст, за мъжете на 18), до когато ще може да се всели в тях този човек-дух, безсмъртен в творчество, върху който именно да се гради бъдната им любов, а не само върху пола.
    За храмовите свещенослужители и свещенослужителки в общиарията такава безполовост трябва да се поддържапрез целия им живот, за да живее в тях само този общиарски човек-дух, безсмъртен в творчество и така да бъдат те в служба само нему.
    За другите мъже и жени такава безполовост след пълнолетието им е забранена, защото след като отделният човек стана смъртен, от силата на сътворението е предопределено да се поддържа човешкото безсмъртиве чрез раждане и прераждане.