Защото жената, която в първичност бе само чиста любов без пол, след греха се превърна само в любов на пол към противопол и така се нарече жена на мъжа.

    Така бе с първата жена.

    Така после биде с всичко жени на земята.

    Защото чистата любов остана само на силата на сътворението, а жената след грехопадението си вече биде лишена от нея.

    Но бесът на първия мъж преди грехопадането на жената не бе само за нейния пол, а и за чистата ѝ любов, която той искаше да премине и в него.

    След грехопадането ѝ, като изгуби жената своята първична чиста любов, бесът на мъжа се усили още повече, защото той още търсеше от нея тая любов. И усилваше се все повече и повече бесът на мъжа, който не преставаше да търси у жената любовта ѝ в първичност, но като я не намери той ѝ каза така:

    - Жена, извън пола, ти не си никаква любов, ти си само груб пол.

    От тогава за мъжа любовта се състоеше само в неговия пол, който зацарува в него с най-голям бяс.

    От тогава, колкото по-необуздан биваше половият бяс на мъжа, с толкова по-голяма настойчивост мъжът уверяваше, че това е съвършената любов и неговият бяс биваше считан за бяс на любов, чрез която се изразява най-голямото величие на мъжа.

    Това величие на мъжа при пол в бяс биваше толкова по-голямо, колкото повече жени имаше мъжът, жени-робини. Те не бяха, обаче, за творения и за пресътворения на човека, за само за пол. И гинеше така жената за човеческия род, като робиня само за пол.

    А останеше ли жената за човеците само за пол, но не и за любов към творчество, за раждане и прераждане на човека, човечеството щеше да престане да съществува.