Уважаваш думата си - уважаваш себе си! Уважаваш себе си - уважават те тия отсреща. Да уточним, че себеуважението не означава егоцентризъм. Нужно е това уточнение.          Пък и да държиш на думата си е базов показател за мъжко поведение. Мъж, който говори и забравя какво е казал как ви звучи? ... Лабава работа.
    - Говориш, колкото да отбиеш номера за момента. (Но думите остават.)
    - Говориш, но с неуточнено бъдеще. (Ше!)
    - Говориш, за да те харесат. (Но само за момента!)
    - Говориш, щото ти се иска в момента да говориш точно за това. (Ама думите остават, както вече казахме.)
    - Говориш, за да угодиш на някой. (Но идва време да изпълниш говореното.)
    Думите и делата. Думите изглеждат лесни, не отнемат време и усилия. Думите нямат материален еквивалент - “ще ме хванат за дедовия”.
    Но! ...
    - Защо не ме уважават?!?
    - Защо други в подобни условия успяват, а аз - не?!?
    - Защо ме пренебрегват?!?
    - Защо не разчитат на мен?!?
    - Защо не ме обичат?!?
    - Защо приятелите ми са от по-неуспяващите съсловия?!?
    - Защо се страхувам от не толкова страшни неща?!?
    - Защо по-често съм неудовлетворен, отколкото обратното?!?
    - Защо пия и често се напивам!?!
    - Защо не се радвам и се дразня, ако друг се радва?!?
    - Защо ми куца самочувствието?!?
    - Защо често съм неуверен?!?
    - Защо ми е по-лесно да излъжа, нежели да кажа истината!?!
    - Защо не мога да формулирам истината!?!
    - Защо ми е нужно хорското одобрение?!?
    - Защо ми влияе хорското мнение, а не искам!?!
    - Защо не ми е комфортно сам със себе си!?!
    - Защо все се намирам в зависимости?!?
    Защото казаната дума трябва да се забие в съзнанието ти като пирон. Защото казаната дума не признава “забравих”. Защото казаната дума е дълг, непреодоляемо препятствие. Тогава ще разчитат на теб и ще ти вярват, тогава ще те обичат и ценят.         Изпълнението на дадената дума е знак за мъжественост и сила, че си способен да преодолееш обстоятелствата и себе си, а не да се оправдаваш с тях.
    Дадената дума си ти, самият. Ако тя е преходна и несериозна, това си ти - преходен и несериозен.
    Дадената дума остава в материята, нищо, че не можеш да я пипнеш и видиш. Тя си търси своето за твоя сметка, защото е твоя, ти си я изрекъл.
    Дадената дума е уважението и почитта на околните. Дадената дума е твоето достойнство. Нямаш ли го? - Няма ти я думата!
    Дадената дума е сила. Дадената дума е храброст. Дадената дума е обич. Дадената дума е радост. Дадената дума е придобиване. Дадената дума е самоувереност. Дадената дума е победа над обстоятелствата, защото твоята сила е неподвластна на обстоятелствата. Дадената дума е победа. Дадената дума е лекота. Дадената дума е помощ. Дадената дума е облагодетелстване. Дадената дума е сближаване.
    Дадената дума е благородство.           
    Дадената дума отваря врати и прокарва пътища. Дадената дума привлича възможности.
    Дадената дума е любовта, която даваме.
    Дадената дума е върховна благодарност.
    Дадената дума е красотата.
    Дадената дума е живот в доброто.
    Дадената дума благоволението на Твореца.