Е нема такава комбинация! Нема! Да знаете!
    Най-безотказния начин да прогониш една любов е да вменяваш вина. И колкото по-виновен го докарваш “любимия”, толкова повече отдалечаваш любовта му от себе си.     
    Кой е толкова луд да дава любовта си там, където все нек’ви кусури му намират? Ми тя, любовта сама си тръгва от тия места. Колкото и да я задържаш насила там, в един момент осъзнаваш, че нея отдавна я няма там, останала е само заблудата, че присъства.      Тогава се почват едни обвинения (отново обвинения), “ти не ме обичаш вече”, “всичко е било лъжа”, “има друг”. Ти не ме обичаш - ми и да не ти го казват директно, то се усеща. Само че, тая гад дето не обича вече, някой успешно ѝ е създал условията за това необичане. 
    То, любовта не ни е дадено да я контролираме. Нали? Тя нас умело контролира и направлява, но ние нея...ай да не се прайм!   
    Тя ни ръководи, тя определя решенията ни, тя направлява действията ни, тя определя местонахожденията ни.  
    Пък и кой ли ни е учил на любов, а вВината и любовтасяко нещо е с правилата си на съществуване. Любовта също. Нали? Ако никой не ви е учил да обичате, то самата любов би могла да ви научи. И го прави. За ученолюбивите, за отворените към нея. На останалите им остава да искат да бъдат обичани и да си останат с мераците. И със заблудите.
    - Ма ти не ме обичаш!  
    - Ми ти па к’во напрай, та да те обичам?
    - Всичко за теб го правя. Пренебрегвам себе си.
    - Аха! А попита ли се, аз от какво се нуждая? И това, дет го правиш трябва ли ми?
    - У теб няма благодарност!
    - За това, че вината, която ми вменяваш, трябва да ме покорява и задължава? 
    - Ама аз те обичам!
    - Не! Любовта не обвинява. Любовта се радва и е благодарна. Тая любов у теб я няма. Другото не е любов.
     - Ама аз не мога да си представя живота без теб!
     - Тая преднамерена зависимост също не е любов, а само егоизъм. 
     И т.н. Тоя спор го има повсеместно, в който изискващия е убеден, че е прав. Няма “прав” и “крив”, има заблуда и непознаване на законите на любовта, има слабост, зависимости и изисквания. Има неуважение на свободния избор на другия.
     Иначе всеки иска да бъде обичан.