Защо ви го дадоха този живот? За да бягате от него ли?
    К"во нещо е! Да го живееш живота си чрез разни хитринки и лъжи, че да успяваш да го избягваш. Живееш, за да не живееш.
    Щото те е страх да живееш. 
    Баси якото!
    И най-страдат тези, без които не можеш. Даже си мислиш, че ги обичаш. Но те не са щастливи от твоята обич. Твойто е просто страх от загуба. Заради която се самозаблуждаваш, че обичаш. И много държиш другия да вярва в истинността на тази твоя самозаблуда. Може и да вярва, но до време. Защото истината прозира през заблудите и в един момент се забелязва от лъганите. 
    Хубаво е да знаем, че там, дето има страх, любов не вирее. Тъй че твоите страхове са любов, но към себе си. Никак не е възможно страхът ти да ти позволи да отдадеш сърцето си другиму. За това се изискват смелост и доверие. Обратното на страха.
    Най-страшното всъщност е, че Господ ти отнема точно това, без което си мислиш, че не можеш. Неговите закони са неумолими. Там пазарлъците не минават. Корупцията не работи.
    Хитрините и манипулациите работят до време. Колкото и да се мъчиш да налагаш на другите страховете си като житейска истина, те другите, не живеят в твоята истина, не я припознават като своя, колкото и да ти се иска на теб, и ѝ се противопоставят. А най-страшното за теб е, че я и напускат в един момент.
    Защо ви го дадоха този живот? Да бягате от него ли?
    Чрез алкохолните запои к’во правите? Бягате. Бягате от от живия живот. Под алкохолно опиянение ти се отварят чакрите, мераците и самочувствието, но до там. На практика алкохолната терапия е отказ от действие, бездеятелност, белязана с велики приказки и заричания, но без действителни действия. Ако речеш да действаш на пияна глава, със сигурност впоследствие съжаляваш, при това често не само ти. Алкохолната терапия временно лекува страховете ти, докато си под въздействието ѝ, но характерното за етаноловите напитки е, че са лесно летливи, та след като излетят от кръвта и главата ти, страховете ти те нападат с още по-голяма сила. В тоя случай също страдат най-вече тези, на които най-много държиш. 
    За наркозите може да се кажат подобни думи. Ефектът също е подобен. Там е още по-страшно.
    Бягството от живота не е способно да разрешава житейските ти проблеми. И естествено не ги разрешава. Развива само някаква любов към удоволствията, егоистичните удоволствия. В тази си позиция използваш близките си за поддържането им. Еми те, близките доколко биха издържали в тази си роля? М? Няма да е много дълго, мисля си. Защото твоите удоволствия дали са и техни?
    Бягството в телевизора, разните екрани и екранни игри - същата работа. Отказ. От живеенето. Че по-лесно. И безотговорно. 
    Защо ви го дадоха този живот? М? Ми да го живеете, не да бягате от него. Еми живейте го, де! Хванете го за юздите и го поведете нанякъде! Не към бездейните си удоволствия, а към нещо смислено и ползотворно. Ако не можете и не щете да го сторите, ще се налага непрекъснато да излизате от него в мнимите си пространства, отново и отново. Докато един ден си останете там без да разберете.
    Затова ли ви го дадоха този живот?