Що не ми кажете, че съм проста! Ей така, че съм много проста. Особено удовлетворение изпитвам като си го представя. Усещам го като завихряне на слънчева енергия в някои от чакрите ми. Като реализиране на дълго чакана любов. Скоро една колежка ме пита защо се занимавам там, с нещо си, като е простотия. Което ще рече, че съм се изказвала по въпроса и тя го е запечатала, явно с обида. Казвам и: "щот съм проста", а тя: "не, не си". Не това исках да чуя. Въпреки поведението ми. Щото не поведението ни определя мнението на другите за нас. Опрееля го това, до което са стигнали вследствие на колективната логика, изхождаща от предположения. Такава логика е желязна. Достатъчно е да спомена 2-3 пъти, че съм проста и те ще установят здравата връзка причина - следствие. Необходимо е малко усилие и се докарваш какъвто искаш в представите на тези, които не желаят да те приемат като такъв, какъвто си. Или не могат. Щото не са способни на собствено виждане и съответно на собствено мнение.

    Малкото, които се радват на това, което съм, се наричат мои приятели. Там нямам потребност да се правя и да манипулирам мнението им. Те са от друг случай. Останалите, многото, които не знаят какво да мислят без външна манипулация, за тях искам да съм проста. Да се почувствам и аз в хората, бе хора! Цял живот се усещам като бяла врана...или черна овца. Според желанието.

    Помолих доста хора да ме наречат така, но само приятелите ми ми удовлетвориха желанието. Ей така, щото са ми приятели и щото го исках. Щото са готини, за идеята и майтапа.

    Каже ми, моля ви, че съм проста! В крайна сметка що да не съм!?!

Добре, че те познавам поне малко. ;))))

"Няма нужда да търсим из космоса
спиците на колелото:
този свят е създаден за простите -
да си живеят живота."

Що не ми го кажеш!