-Тя кака каза, че това е най-доброто.

-Да, разбрах какво казва кака ти, но ти какво искаш?

-Аз...не знам.

-Добре де, какво мислиш за онова другото?

-То не било добро.

-Защо?

-Тя, кака каза.

-А на теб харесва ли ти?

-Кое?

-Онова, другото.

-!?! Ми...кака...

-Остави я кака ти.Ти какво мислиш?

-Ми кака каза, че мога да сгреша.

-Да сгрешиш в какво?

-Като мисля.

-А-ха. Погледни го онова другото. Как го виждаш?

-Хубаво е.

-Харесва ли ти?

-Не знам.

-Нали каза, че е хубаво?

-Да. Хубаво е.

-Значи ти харесва?

-Ама кака не го харесва.

-Ти...харесваш ли го?

-?!?

-Няма да сгрешиш.

-Не.

-Не го харесваш?

-Не. Хубаво е.

-Харесваш го?

-Да.

-Вземи го тогава де!

-Ма кака...

-Нали си е за теб?

-Да.

-Е кака ти к’во?

-Тя каза това, не онова.

-Защо?

-Защото е по-добро.

-А за теб по-добро ли е?

-Да. Щом кака...

-А ако вземеш онова, хубавото?

-Няма да се чувствам добре с него.

-Защото кака ти не го одобрява? Започнах да се сещам.

-Да.

-Защото си зависима от одобрението на кака си?

-Зависима съм.

-Не мислиш ли, че това не е добре за теб?

-Не. Добре е. Добре съм, когато кака го одобрява.

-Да. Разбирам...А ако вземеш онова хубавото?

-Няма да съм добре. Тя ще е недоволна.

-А ти си доволна, когато тя е доволна?

-Да, със сигурност.

-А къде си ти?

-Това съм аз.

-Къде е твоето разбиране за добро и лошо,vза хубаво и грозно?

-Защо да имам мое?

-Не искаш ли да имаш свои категории за доброто и хубавото?

-За какво са ми? Нали вече ги има! Всички от тях се ръководят. И аз като тях.

-Кои всички?

-Как кои! Всички.

-Всички твои познати?

-Не! Всички.

-Всички!

-Да.

-И ти като всички...

-Разбира се.

-За да получаваш одобрението им?

-Точно.

-Да, права си.

-Дай ми сега е това!

-Твое е.

-Благодаря ти. Защо искаше да ми пробуташ онова другото? Да не е нещо дефектно?

-Не. Не е дефектно. Знаеш ли, аз съм дефектен.

-Какво ти е? Болест някаква ли имаш?

-Като че ли - да. А ти защо, мислиш проведохме тоя разговор?

-За да ми пробуташ онова другото.

-Но нали то ти харесва?

-Да, но не го искам.

-Не знам ти дали си наясно, но аз вече не знам за какво говоря.

-А! На мен ми е ясно!

-Блазе ти! Ти си по-добре от мен.

-Ами добре съм си. А ти да се лекуваш! Добро момче си. Нищо че се опита да ми пробуташ онова там. Довиждане!

-До виждане! Няма начин да не се видим пак.