- Не! Не е грях да пиеш ракийка. Грях е да не можеш да не пиеш."

    Част от разговора с един приятел ме накара да се замисля за всички удоволствия и слабости, от които ни е трудно да се освободим. Нищо от това, с което ни е дарил Господ не е грешно. Следването на Неговия път не е непременно аскеза. Аскезата е за тези, на които им е трудно да се освободят от зависимостите си. За тях аскезата е задължителна, ако са решили да вървят по пътя на вярата.

    Идеята ми е, че не! - не бива да се чувстваме виновни, когато сме изпитали удоволствие, когато Той ни е пратил някое телесно или душевно удовлетворение. Може да ни го Е пратил като награда. Уловката не е в удоволствието, уловката е в зависимостта от него, в търсенето му. Уловката е в това, че съсредоточаваме посоката на действията и стремежите си накъм удоволствието и забравяме да търсим пътя към Бога.

    Хубаво нещо са удоволствията, но само като разтоварване, като почивка. Затова ни ги Е дал - да съберем сили за продължаване на житейските си деяния. Житейските деяния, които дават на живота ни смисъл, изпълват ни със самоувереност, даряват ни самочувствие.

    Животът е действие, вярата е действие, доброто е действие. Ако се пазим от действието нито се чувстваме живи, нито я има вярата ни, нито виждаме доброто.

    Бабешкият морал осъжда удоволствията. Нито им е работа на бабите да съдят, нито моралът се изчерпва с лишаването от удоволствия. Моралът също е действие.

    Удоволствията дори са способни да засилят вярата ни в доброто, вярата в любовта, както и вярата в Бога. Но сменим ли посоката само към стремеж за удоволствия, губим и доброто, и любовта, и Бога.

    Удоволствието е временна почивка, събиране на сили, разтоварване от напрежението, защото целта е житейския ни път, изпълнен с деятелност и движение напред към изпълнение на личната ни мисия.