Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
06.10.2010 00:16 -
Това ли сме!
Автор: eli23
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1291 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 20.04.2017 13:38
Прочетен: 1291 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 20.04.2017 13:38
Има един тип хора, които уж много внимателно те питат за всяка дреболия, но веднага след това се противопоставят на това, което си казал като застъпват противоположното на твоето мнение. Уж с намерение да го уважат, но някак си все не се получава друго, освен спор. Противопоставяне с цел самодоказване. И все така. Ако си достатъчно търпелив и добронамерен спора не се случва, но а кажеш нещо в своя защита, са готови да се отприщят. Тези хора са сякаш кълбо от нерви под налягане. Много раздразнителни и лесно се гневят. А отгоре на всичкото се стараят да изглеждат благонравни и добронамерени. И може би си вярват. Струва ми се е им е ужасно трудно да поддържат това привидно поведение, а вътре да бушува урагана на нестихващо недоволство и озлобление. Те, милите, за да успеят да се материализират в света на представите си, явно им е необходимо да се противопоставят. Опонента им се явява отправна точка за собственото им местонахождение.
Като децата между една и три години, когато вече осъзнават себе си като самостоятелна личност, личност вече отделена от майката, но единствения начин да се самодоказват като такава е казването на "не" посредством противопоставянето на майката. Знаят какво не искат, но не знаят какво точно искат.
Та...средството на тези хора сякаш е спорът. В него се раждала истината... Дали?Струва ми се, че спорът размива разбирането ни за истината. И затова го считам за абсолютно непотребен и вреден. Особено, ако е украсен с озлобление, макар и старателно подтискано. Не влизам в спор, и тези хора около мен, се чувстват несигурни, без възможност за изява. Те, същите, се нуждаят от съревнование. Да се сравняват и конкурират с някой. Ала когато ти не се съревноваваш с никой, инициативата увисва във въздуха.
Хм! Защо ли им е нужно да живеят извън себе си? По този си начин те не са щастливи, по-точно нещастни са. Все пак с нещо са нужни за развитието на човечеството щом ги има. Със сигурност.
Те носят страха у себе си. Този страх ги кара да контролират хората и събитията около тях. И понеже е невъзможно това да се получи, още повече изпадат в страх и истерия. Неизбежното неудовлетворение ги кара да се чувстват перманентните жертви. Пък животът бил несправедлив! Че как ще е справедлив за тази житейска позиция! Няма справедливост за жертвите, които задължително са егоцентрични. Т"ва е положението. Онзи, горе си знае работата. И е непоколебим в справедливостта си. Това, че ние нещо не разбираме или не ни харесва, не означава, че не е справедливо. Не сме дорасли да го осъзнаем.
Като децата между една и три години, когато вече осъзнават себе си като самостоятелна личност, личност вече отделена от майката, но единствения начин да се самодоказват като такава е казването на "не" посредством противопоставянето на майката. Знаят какво не искат, но не знаят какво точно искат.
Та...средството на тези хора сякаш е спорът. В него се раждала истината... Дали?Струва ми се, че спорът размива разбирането ни за истината. И затова го считам за абсолютно непотребен и вреден. Особено, ако е украсен с озлобление, макар и старателно подтискано. Не влизам в спор, и тези хора около мен, се чувстват несигурни, без възможност за изява. Те, същите, се нуждаят от съревнование. Да се сравняват и конкурират с някой. Ала когато ти не се съревноваваш с никой, инициативата увисва във въздуха.
Хм! Защо ли им е нужно да живеят извън себе си? По този си начин те не са щастливи, по-точно нещастни са. Все пак с нещо са нужни за развитието на човечеството щом ги има. Със сигурност.
Те носят страха у себе си. Този страх ги кара да контролират хората и събитията около тях. И понеже е невъзможно това да се получи, още повече изпадат в страх и истерия. Неизбежното неудовлетворение ги кара да се чувстват перманентните жертви. Пък животът бил несправедлив! Че как ще е справедлив за тази житейска позиция! Няма справедливост за жертвите, които задължително са егоцентрични. Т"ва е положението. Онзи, горе си знае работата. И е непоколебим в справедливостта си. Това, че ние нещо не разбираме или не ни харесва, не означава, че не е справедливо. Не сме дорасли да го осъзнаем.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
1. правописен речник
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика