Да обичаш е сила. Да живееш в любов е щастие. Прекаленото обвързване обаче, ни отнема и силата и щастието.
    Нека да е пълно, нека да е осмислено, но глупостта, която поражда въображаеми събития и вълнения, си е просто глупост.
    Да живеем в настоящето, с това което е налично! Въображаемите случки настройват мислите в посока, която е встрани от реалността. И се получава грешка - разминаване между желания (мечти) и действителност. Това разминаване се отразява негативно на чувствата ни и съответно на здравето ни. За да сме в крак със себе си, е по-добре да си мечтаем за нещата, които наистина искаме и сме готови да посрещнем. Само истински пожеланото желание, с твърдата убеденост за правотата му, може да се реализира. Защото когато не сме сигурни в доброто на нашите желания, не сме сигурни и дали ги желаем съвсем, то те няма и да се случат. А мозъкът вече е настроил мислите в тази посока, които пък настройват очакванията на тялото за неща, които не се случват. Първият и най-лек за понасяне индикатор за грешка в настройките е тъгата. Появи ли се тя, е добре да я осмислим и разгадаем, да я приемем и сетне да положим усилия да прекъснем потока на мислите, които я пораждат. Така постепенно мисли, емоции и тяло ще синхронизират вибрациите си, ще влязат в общ ритъм и отново ще сме в хармония в себе си и със себе си.
    Осъзнаването на заблудата, предизвикала тъгата, ни води до разочарование. Неминуемо. Затова пък, всяко разочарование е проглеждане, път към истината, осъзнаване на някоя заблуда. Разочарованието е естествена реакция при прощаването с нещо желано, но породено само и единствено от нашите желания и очаквания. Чрез разочарованието отрезвяваме от заблудата и постепенно се връщаме към това, което наистина е, към себе си и това, което имаме. Е, болезнено е - но си е наше дело.
    Тая лоша болест, бич на съвремието ни, която безконтролно размножава мутирали клетки може да се разглежда като следствие на тези погрешни сигнали от мозъка, които пораждат неосъществими очаквания в тялото и то реагира по този трудно обратим начин. Ако не осъзнаем навреме заблудите, които я причиняват.
    Тъгата. Не бива да я пренебрегваме! Тя е лампичката, която алармира за вземане на мерки. Тази тъга много често се проявява във вид на неудовлетворение, яд, озлобление, дори агресия.
    Неуверените, несмелите, неинициативните и потиснати хора са в по-голяма степен застрашени от това неблагоприятно развитие на желанията им.
    Една древнокитайска мъдрост казва, че е добро да се освобождаваме от желанията си. Т.е. да нямаме желания, да се оставим в ръцете на Божието благоволение. Трудно постижимо на този етап на развитие на човечеството. А като се замислим, голямата част от неприятностите ни са породени точно от нещата, които искаме да се случат, въпреки това, което се случва. Затуй по-лесно е да контролираме желанията си така, че да са поне в синхрон с обстоятелствата, в които сме поставени и съобразени с поведението и потребностите на хората, с които са свързани.
    Когато се усещаме силни да, можем да налагаме себе си, да повлияваме на обстоятелствата, но така че всички наоколо да са свободни да направят своя избор. Не са много хората, които да го умеят - и едното и другото, но това няма как да е наша грижа.

    Дали да не обобщим?

    1.Тъга

    2.Осмисляне на тъгата

    3.Разгадаване на причините за нея

    4.Отказване от желанието, което я е породило

    5.Приемане на разочарованието като път към истината

    6.Освобождаване от разочарованието, осъзнавайки заблудата като източник

    7.Възстановяване на хармонията в тялото
   
    8.Приемане потребностите на хората около нас

    9.Хармонизиране с външните обстоятелства

    Добре изглежда на теория.Нужна е само малко дисциплина на мислите и би могло да се получи и на практика.

    С благопожелание за хармония и щастие!

"Ако всичко върви по план,
значи не е наред нещо",

пък казвам аз. ;)))

Поне да се постараем.
Благодаря ти,Слави,че отделяш време за спонтанните ми словоизлияния!Нали знаеш,не трябва нищо да приемаме прекалено сериозно.