Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
12.02.2011 19:52 -
Забравихме ли да се обичаме?
Автор: eli23
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2491 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2018 10:38
Прочетен: 2491 Коментари: 4 Гласове:
10
Последна промяна: 12.02.2018 10:38
За да можеш истински да обичаш е задължителна една основна предпоставка. Която е да си истински свободен. Свободен от предразсъдъци и недомислени задължения, които пак са си вид предразсъдъци. Свободен от страхове - самоналожени и наложени. Свободен от хорско мнение и хорско одобрение.
Свободен от материална зависимост, която в днешно време е най-трудно постижимата свобода. Докарали сме се до там, че тази свобода е невъзможна дори. Защото сме бедни, материално бедни, а тези които са натрупали материя, пък си носят бедняшкия манталитет, изграждан с поколения наред. За да сме свободни от материални зависимости, трябва да имаме достатъчно натрупана материя, за да изживяваме свободата си, независимо от материята. Парадоксално. Но то пък какво ли не е парадокс?
Да обичаш истински! Не е ли това съкровен стремеж на всяко човешко същество, в различна степен осъзнат? Има го. У всеки човек. У всеки! Да можеш да обичаш така, а отсреща да приемат обичта ти с благодарност.
Ама, ех тази свобода… свободата нужна ни за да я имаме копняната обич. Къде е тя? Загубили сме я някъде по пътя на нашите стремежи, на нашите амбиции и желания. И когато изведнъж осъзнаем, че свободата, всъщност я няма, търсим причината извън нас. Търсим я, но не постигаме удовлетворителен резултат, защото тя не е там, тя не е извън нас. По това време някъде, осъзнаваме, че сме забравили и да обичаме. Да, забравили сме! Неизбежно е.
Изходът е индивидуален за всеки, изборът също. Но не у всеки има достатъчно воля да се бори за свободата и любовта си. А и м всеки би могъл да изтъкне множество причини, за да не го прави. Естествено, различни сме, и така ще бъде. Затова са и различни причините за нашата несвобода и за нашата нелюбов.
Дали пък спасението не е в изкуството? Там, където забравяме себе си и се пренасяме в друго измерение. Не е случайно все пак, че хората, отворени към изкуството, към която и да е от формите му, са способни да обичат и да се радват на даровете на обичта в по-голяма степен от останалите.
Затова, мисля си, всяка уважаваща себе си държавна организация, подпомага и подкрепя по всички възможни начини развитието на изкуството сред народа си. Всеки политик с държавническо съзнание е призван да мисли в тази насока. И не само да мисли, ами и да го измисли и да действа.
Защото, както казва Ивайло Диманов в едно интервю - „ако не беше изкуството, бих се разпаднал на атоми в кварталната кръчма”. А представете си колко хора го правят там или около домашната софра. Кварталната кръчма, все пак, е някакво социализиране, а ние даже и това забравихме. Камо ли да се обичаме!
А свободата?...дори не знаем как се борави с нея. Страхуваме се от нея, защото тя е отговорност и действие, тя не предполага пасивност и отлагане.
И така, най-съкровеният ни стремеж, се превръща в завист, злоба и агресия. И трупаме материя, повлияни от тъпите реклами в телевизора, надявайки се тя да ни донесе удовлетворението, уюта и сигурността, от които толкова много се нуждаем. Само че тези неща, без наличието на обич са недостижими, в истинският им смисъл.
Не съм против материалните благини, но нека се стараем да влагаме и разум в стремежа си да ги имаме.
Защото все още е в сила поговорката, че „не всичко се купува с пари”. Или вече не е така?
Баш любовта не е задължително да е съсредоточена върху един единствен човек, както неволно ни идва наум, когато говорим за любов. Тя предполага проявата и към всички. Разбира се не в еднаква степен към всеки, но любов. Към всяко живо същество, че и към неживите предмети. Любов! Пречистваща, облагородяваща и оздравяваща.
Има една много сигурна индикация: колкото по-малко искаш да притежаваш това, което обичаш, толкова по-истински го обичаш, т.е. толкова по-пречистваща и благотворна е любовта ти.
Истината, която Иисус проповядва се състои в това - да обичаме. Това е Пътят, и Истината, и Животът.
Амин!
Свободен от материална зависимост, която в днешно време е най-трудно постижимата свобода. Докарали сме се до там, че тази свобода е невъзможна дори. Защото сме бедни, материално бедни, а тези които са натрупали материя, пък си носят бедняшкия манталитет, изграждан с поколения наред. За да сме свободни от материални зависимости, трябва да имаме достатъчно натрупана материя, за да изживяваме свободата си, независимо от материята. Парадоксално. Но то пък какво ли не е парадокс?
Да обичаш истински! Не е ли това съкровен стремеж на всяко човешко същество, в различна степен осъзнат? Има го. У всеки човек. У всеки! Да можеш да обичаш така, а отсреща да приемат обичта ти с благодарност.
Ама, ех тази свобода… свободата нужна ни за да я имаме копняната обич. Къде е тя? Загубили сме я някъде по пътя на нашите стремежи, на нашите амбиции и желания. И когато изведнъж осъзнаем, че свободата, всъщност я няма, търсим причината извън нас. Търсим я, но не постигаме удовлетворителен резултат, защото тя не е там, тя не е извън нас. По това време някъде, осъзнаваме, че сме забравили и да обичаме. Да, забравили сме! Неизбежно е.
Изходът е индивидуален за всеки, изборът също. Но не у всеки има достатъчно воля да се бори за свободата и любовта си. А и м всеки би могъл да изтъкне множество причини, за да не го прави. Естествено, различни сме, и така ще бъде. Затова са и различни причините за нашата несвобода и за нашата нелюбов.
Дали пък спасението не е в изкуството? Там, където забравяме себе си и се пренасяме в друго измерение. Не е случайно все пак, че хората, отворени към изкуството, към която и да е от формите му, са способни да обичат и да се радват на даровете на обичта в по-голяма степен от останалите.
Затова, мисля си, всяка уважаваща себе си държавна организация, подпомага и подкрепя по всички възможни начини развитието на изкуството сред народа си. Всеки политик с държавническо съзнание е призван да мисли в тази насока. И не само да мисли, ами и да го измисли и да действа.
Защото, както казва Ивайло Диманов в едно интервю - „ако не беше изкуството, бих се разпаднал на атоми в кварталната кръчма”. А представете си колко хора го правят там или около домашната софра. Кварталната кръчма, все пак, е някакво социализиране, а ние даже и това забравихме. Камо ли да се обичаме!
А свободата?...дори не знаем как се борави с нея. Страхуваме се от нея, защото тя е отговорност и действие, тя не предполага пасивност и отлагане.
И така, най-съкровеният ни стремеж, се превръща в завист, злоба и агресия. И трупаме материя, повлияни от тъпите реклами в телевизора, надявайки се тя да ни донесе удовлетворението, уюта и сигурността, от които толкова много се нуждаем. Само че тези неща, без наличието на обич са недостижими, в истинският им смисъл.
Не съм против материалните благини, но нека се стараем да влагаме и разум в стремежа си да ги имаме.
Защото все още е в сила поговорката, че „не всичко се купува с пари”. Или вече не е така?
Баш любовта не е задължително да е съсредоточена върху един единствен човек, както неволно ни идва наум, когато говорим за любов. Тя предполага проявата и към всички. Разбира се не в еднаква степен към всеки, но любов. Към всяко живо същество, че и към неживите предмети. Любов! Пречистваща, облагородяваща и оздравяваща.
Има една много сигурна индикация: колкото по-малко искаш да притежаваш това, което обичаш, толкова по-истински го обичаш, т.е. толкова по-пречистваща и благотворна е любовта ти.
Истината, която Иисус проповядва се състои в това - да обичаме. Това е Пътят, и Истината, и Животът.
Амин!
1.
анонимен -
Всичко си казала в това есе.
13.02.2011 10:59
13.02.2011 10:59
"Две неща са нужни в живота:
любов и идеал.
Ако ти липсва едното,
значи не си живял."
))))
цитирайлюбов и идеал.
Ако ти липсва едното,
значи не си живял."
))))
Нямам много самочувствие като сътворител на текстове и съм благодарна за подкрепата ти.Необходимо ми е да го правя и смятам да продължавам.
цитирайИстина е, щом обичаш си свободен, и тя, любовта, е началото и края.
Благословена бъди с ЛЮБОВ!
цитирайБлагословена бъди с ЛЮБОВ!
Благодаря,Алекс!
цитирайТърсене
Блогрол
1. правописен речник
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика
2. блог на Павел Николов
3. зона БГ
4. Хулите
5. you tube
6. vbox7
7. замунда
8. откровения
9. поети с китара
10. Иво Инджев
11. Медиапул
12. Иван Бедров
13. Георги Даскалов
14. Радан Кънев
15. блогуващият с пилци
16. Весел Цанков
17. Дойчо Иванов
18. Елит
19. Болкан лийкс
20. синонимен речник
21. е-вестник
22. читанка
23. Питанка
24. Лайф кафе
25. Пощенска кутия за приказки
26. Илиян Василев
27. България аналитика