За излишния човек на земята


    След падението на жената като вечност, силата на сътворението остана в слънцето, в месеца, в звездите, в земята и във всичко на земята. В жената пък тя остана като вечност само в нейния зародиш. И раздели се така жената след първия ѝ грях от една страна на вечност и красота само в зародиш, а от друга - на смъртност при грозота и при пол. 
     Първомъжът от своя страна, като другар на жената, беше само пол, защото той не беше още човек, а животно-човек.
      След грехопадението на жената и след пълното ѝ отпадане като творческа сила, повтаряйки непрекъснато своя грях, тя най-сетне един ден склопи очи и умря.  От тогава мъжът, комуто преди това смъртта бе непозната, почна да се замисля за вечността, т.е. за смъртността или за безсмъртието на човека. Защото пред него жената вече не бе като вечност, а бе смъртна и в невечност, и тя вече за него не съществуваше в първоначалния си жив вид.
      Пожела тогава мъжът да намери жената във вечността, където той мислеше, че тя продължава да съществува след нейната смърт, и склопи очи, т.е. умря, за да не бъде повече в тази невечност сам, без своята другарка. След като обаче склопи очи и умря, мъжът пак не намери жената във вечността, защото рожба на силата на разрушението, той самият беше невечност, т.е. беше смъртен, и само до смъртта се простираше неговият живот.
    Тогава именно и стана това, което не беше ставало: вечността се превърна в невечност, човекът замислен като безсмъртен от силата на сътворението, стана смъртен. Това стана така, защото вечността не можеше да търпи невечности, и всеки нетворчески живот на земята не можеше да остане повече във вечност.
    Защото вечността за човека се простира докато той е в творчество. Престане ли да твори, той става мъртъв и всяко негово общение с вечността, която е само творчество и само за творчества, се прекъсва. Заради това всеки човешки живот, който е престанал да твори, е неизбежна жертва на силата на разрушението във вид на смърт. А вечното творчество на човека се постига чрез раждане и прераждане.
    Само така се побеждава силата на разрушението, на която се оставя само оня човек, който е лишен от творческата си сила.. Такъв човек се смята за излишен за общността, излишен и за земята.