Тъгата идва без покана в нашия живот, ненадеяно и неосъзнато. Често се чудим за причината за появата ѝ. Може би натрупване на разочарования...То разочарованията идват от заблудите ни. А най-великата заблуда, естествено, идва от влюбването. Загубиш си мисленето и повярваш силно, че някой си е различен. И извисен. Хм!Извисен над какво? Няма значение, не си задаваш въпроси. Защо ти е да ги задаваш като си убеден в уникалността на субекта. Попадение! Находка!
    Той, обаче, не те оставя дълго в това безтегловно състояние. Една по една заблудите започват да се осъзнават. И се оказва, че са много повече, отколкото изобщо си допускал за възможно. Не ти е минавало и през ум, че този ефирен и светъл човек може да те потиска дори с присъствието си, виждайки единствено собствените си стремежи и интереси. Дребнавост, дребни и ниски желания. И те въвлича и теб в дребнавите си изисквания и важности. А ние дали искаме да изкривяваме мирогледа си, да се върнем назад, много назад, та да се докоснем до неговите ценности, че и да разсъждаваме върху тях? Че даже спорим и се караме за тези неща. Дърпа те надолу, не допуска че е възможна друга гледна точка, друга житейска позиция, друга ценностна система, друго щастие, друга свобода.
    Грешна преценка--> любов--> заблуда--> разочарование--> тъга.
    В стремежа си да се измъкнем от едно блато, не виждаме как попадаме в друго. Вярно, на външен вид по-различно, с по-различна растителност, но блато. Условията, които са ни допадали в предишното, сме ги подминавали, приемайки ги за даденост. И чак когато се озовем в новото, и то по желание, осъзнаваме липсата им. Като че ли е задължително да ги има и там, но не е. Е, в новото блато има примамливи нещица, които в старорто ги е нямало, но пък за сметка на това колко непредвидими и  непримамливи такива...И много тиня, пак тиня! Изразена в селски манталитет, селски ценности и всички производни.
    И какво търси всяка вечер в чашата с ракия? Някакво разбиране за охолство,  свобода и удоволствие. Удоволствие да висиш на масата с часове над чаши и чинии - висша ценност! Това е масов регионален манталитет. Преди да вляза в този живот, живеех в този град, но не истински, оказва се. И мечтаех за по-обикновен, по-селски начин на живот, по-близо до земята. От къде да знам какво се крие вътре! Връзката със земята, все пак изгражда определен манталитет, начин на мислене и възприемане на света.
    И така - живеят за да ядат.
    От друга страна, сякаш изобщо не се замисля защо върши дадени дейности. Защо гледа опредени тв предавания, определени филми. Какво му дават те? Явно повърхностното удоволствие от наблюдаването им е достатъчно. Да гледаш всеки ден физиономиите на няколко тв водещи, тяхното поведение и говор си е стремеж към побъркване. Всеки ден да се подлагаш на подобна обработка, съвсем доброволно да се освобождаваш от собствената си личност и да отстояваш ценностите на озлобени фурнаджии с плоски шеги и всякакви тъпотии.
    Тук-там на екрана се яви някоя ерудирана личност, но тя не допада на нашия човек поради политически пристрастия или подобно глупаво оправдание.
    С какво е запълнен духа му? Има ли някакво място там? Или се свил до нула, за да има място за бита, храната, тъпотията и простотията. Много озлобление се натрупва там и с възрастта става все повече.
    А аз сякаш се разминавам със себе си. Не я искам дивотията на този живот! Искам простор! На духа. Искам свобода, светлина и мъдрост! Искам да уча децата си на красота!
                                                                                                                13.XII.2002г.

    P.S. В тази екзотика издържах има-няма две години.

Tazi izpoved ne e na edna glupava jena...

:)